— Какво ли са намислили? — неразбиращо измърмори Грег, мърдайки пръсти по клавиатурата на пулта.
Но „Кронос“ още не можеше да изясни положението. В това време двата робота изчезнаха в асансьора, а другите през разтворения шлюз излязоха навън. Камерата за външно наблюдение веднага ги хвана в обектива си.
— Май сега ще се опитат да поставят на мястото й реакторната колона — досети се Стас и се обърна към Грег: — Командире, какво ще правим?
— Какво да правим! Да се наслаждаваме на това грандиозно зрелище — намръщено иронизира Грег и заповяда на компютъра: — Пиф, изкарвай лодката. В чашата не могат да ни избягат.
— Ами другите два… Какво да правим с тях?
— Засега нищо… Когато си покажат рогата, тогава ще му мислим — капитан Милър си върна състоянието на упорита студена проницателност, което го обхващаше само в мигове на смъртна опасност. — Все едно до затворените от нас сектори няма да се появят скоро…
Пиф докладва, че лодката излиза в Космоса. А на екрана двата неприятелски робота вече се спускаха към центъра на чашата на отражателя. Застинаха до наведения купол, отново се размърдаха и изчезнаха в отвора на техническия люк.
— Сега ще се помъчат да оправят изкривените крепежи — коментира Грег, — после ще върнат купола в работно положение и ще го закрепят… Нищо, ще ви направим горещо посрещане.
В друг сектор на големия екран белият диск на лодката вече изплуваше от люка и бавно се промъкваше покрай тандема към кърмата на Си Ай 12. На стотина метра от края на отражателя спря и съобщи, че е готова да унищожи неприятеля.
— Отлично — обади се Стас. — Е, Грег, да направим ли пробен изстрел?
Капитанът се съгласи и след секунда от купола на лодката се откъсна къса златиста мълния. Плазмената струя удари свръхздравия материал на колоната, разпръсна се на хиляди бликове и заигра по повърхността на отражателя.
— Отлично — каза Грег. — Тези чайници никога не ще поправят двигателя… Има ли съобщение за онези, дето отидоха навътре в кораба?
Стас поклати глава:
— Не, „Кронос“ още не ги е засякъл.
— Какво ли са намислили? — Грег уморено потърка очи и реши: — Добре, тогава първо да се заемем с тези, а после ще се оправим с другите, които са вътре.
Стас кимна и добави:
— Дори е по-добре да се мотаят по-дълго там и да не ни принудят да се бием на два фронта.
Разнесе се сигналът „Внимание“ и на екрана се отвори техническият люк на колоната. Пиф докладва: „Лодката е готова да открие стрелба.“ Но в същия миг оживя едно от таблата с информация от „Кронос“ и машинният глас съобщи: „Около неприятелския кораб е установено силово противометеоритно поле с максимална мощност.“
— Мръсник!!! — с дива злоба почти зави Грег и впи пръсти в косата си. — А ние като хлапаци се размечтахме, че сега… — В отвора на люка един след друг изплуваха силуетите на роботите и застинаха до основите на купола. Някъде отгоре просветна огнена плазмена струя, но се натъкна на невидимото препятствие и изгубила енергията си, се разпръсна като дъжд от слънчеви пръски и капки. Яркият сноп се отрази във вдлъбнатото огледало. Роботите невъзмутимо се трудеха с горелките си до основата на купола. Лодката даде още един неуспешен изстрел и обърканият Пиф попита хората какво да прави. Не можеше да изпълни задачата и като дете се молеше да му подскажат решението.
— Какво ще правим сега? — с тих спокоен глас попита Грег, дори без да гледа към втория пилот. По-скоро питаше самия себе си.
Не знаейки какво да му отговори, Стас кимна към екрана:
— Виж какви горелки имат… Два пъти по-мощни от стандартните. Навярно са се готвели да отворят кораба ни като консервена кутия.
— Да — пак така тихо каза Грег. Седеше неподвижно, устремил взор пред себе си и опрял ръце на пулта за управление. — Сега ще им свършат работа за разрязване на затворените люкове.
Стас почувства, че за пръв път през този безумен, изпълнен с изтощителна борба с машините и незнайния противник полет е готов да си признае, че положението е почти безнадеждно.
На екрана роботите вече освободиха колоната от изкривените крепежи и се вдигнаха към върха й. Пулсирайки с двигателните си дюзи, започнаха да нагаждат центъра на реактора към оста на отражателното огледало. Колоната бавно се завърташе в нужната посока, после зае правилно вертикално положение. Роботите се спуснаха долу и отново засвяткаха с факлите на горелките.
— След половин час ще прикрепят реактора и двигателят може да бъде пуснат — промълви Грег безизразно, сякаш самият той щеше да го направи.