Стас погледна датчиците на „Кронос“. Силата на защитното поле около неприятеля не бе намаляла нито на йота. Както и преди, нямаха никаква възможност да ликвидират роботите. „Но какво да правим? — трескаво съобразяваше Стас. — Не може окончателно да сме загубили играта… Безизходни ситуации няма…“ В главата му обаче цареше пълен хаос и с големи усилия се мъчеше да се концентрира. И пак, вместо да търси спасителен изход, в мозъка му се мяркаха горчиви съжаления за изгубените от непредпазливост роботи. Вярно, че първият беше унищожен в боя, но вторият… Дали не можеха навреме да обмислят всичко и да изпратят робота към колоната на отражателя, преди да бъде пуснат двигателят… „Стоп — каза си Стас. — Ами ако… ако опитаме сега да пуснем двигателя?“
— Командире! — закрещя той. Сърцето му бясно биеше и му се струваше, че ще изскочи от гърлото му. — Веднага трябва да пуснем двигателя… Стартовият импулс ще изпепели роботите и окончателно ще откъсне колоната…
Грег погледна Стас, както се гледа луд.
— Как ще го пуснем, когато Бика напълно владее пусковата линия?
Вторият пилот само трескаво заклати глава, а после изстреля на един дъх:
— Забрави ли, че на тази линия поставих микропроцесор? Той трябва да е запомнил всички данни за пускането на двигателя… Разбираш ли какво ти казвам?
Грег все още не съвсем уверено кимна и Стас бързо-бързо заприказва:
— Ако с нашия електронен шпионин не се е случило нищо, той вече трябва да знае командите и кодовете за пускане на основния двигател… Ще обединим ведно всички сили на „Кронос“. Чрез този процесор ще блокираме линията към Бика и ще дадем команда за пускане на двигателя… Трябва да стане!
Стас продължаваше да говори, а Грег вече се наведе над пулта за управление и пръстите му пробягаха по клавишите. След няколко секунди на таблото излезе информацията от процесора на линията към двигателя. Командирът и вторият пилот си размениха трескави погледи — процесорът бе запомнил всичко, което бе нужно.
Грег рязко въздъхна и проговори, като злобно сви очи:
— А сега — дръжте се…
След две минути цялата енергийна и информационна мощ на „Кронос“ бе съсредоточена в микропроцесора на линията от неприятелския компютър към управляващия блок на главния двигател. Роботите продължаваха да работят с горелките, заварявайки колоната към основата. Командирът заповяда на лодката да се отстрани и прибра камерите от края на чашата. Последното, което забеляза на угасващия екран, беше бързо отдалечаващият се вдясно диск на лодката. За миг Грег затвори очи. В ухото му неочаквано силно прозвуча учестеното дишане на втория пилот. Капитанът натисна клавиша за пускане. На крайното табло се замяркаха цифри — командата се изпълняваше. Някъде в недрата на чуждия кораб малкият уред блокира най-важната линия за управление и в освободения канал потече програмата за пускане на двигателя. Грег стисна облегалките на креслото и в същия миг целият огромен тандем от двата кораба се разтресе от мощен тласък. Стас не можа да се задържи за облегалката на командирското кресло и доста силно се удари в стената.
— А, гадове, получихте ли си заслуженото!!! — изрева Грег, скачайки от креслото.
От тавана Стас му пригласяше:
— Така ви се пада! Така ви се пада! — и яростно размахваше стиснатите си юмруци.
След няколко секунди камерите отново предадоха изображението на вътрешната повърхност на отражателя. Роботите не се виждаха никъде. А недалеч от центъра от една вдлъбнатина стърчеше основата на колоната. Силата на стартовия импулс я бе откъснала от слабите й укрепления. Тя беше пробила чашата и бе заседнала в огледалото.
— Сърбайте си попарата — каза към екрана Стас и се настани в креслото си.
— Добре ги подредихме — съгласи се Грег и вече загрижено каза: — А какво ще правим с другите?
— Все ще измислим нещо — намръщено обеща Стас, като пробягваше с очи по екраните и таблата. — Само че най-напред трябва да ги намерим.
Осма глава
Чрез камерите на мониторите „Кронос“ най-сетне откри неприятелските роботи. На екрана се появи малък кубрик, чийто люк вече се контролираше от компютъра. Изображението беше много лошо — пламъкът на горелките заслепяваше обектива, но космонавтите скоро свикнаха с фонтаните от искри и плазменото сияние и различиха разкъсания и разнебитен люк зад роботите, които сега по същия начин се мъчеха със следващия. Екипажът на Би Джей 90, мълчаливо съсредоточен, дълго наблюдаваше работата им.
Пръв наруши тишината командирът:
— Да, няма да се отървем, без да прибегнем до ръчните лазери.