На големия екран в паузите между експлозиите на плазменото сияние отлично се виждаше как черните силуети на роботите като оковани в броня самураи от историческите филми делово пъплят около люка. Всичко останало — и заплахата от страна на постоянните преследвачи зад гърба им, и притаилият се някъде отпред кораб-ретранслатор, и другите опасности избледняха в сравнение с тези две методично работещи машини. Грег вече няколко часа ги наблюдаваше и прекрасно разбираше, че със същата лекота и безсърдечност боботещите остриета на горелките ще се впият и в човешко тяло. Той си спомни аварията при монтажа на нов модул в една орбитална станция. Тогава видя какво остана от работника, улучен от технологична горелка. Грег тръсна глава, за да прогони тежкия спомен, и се свърза с работещия в трюма Стас:
— Какво става? Скоро ли ще свършиш?
Изображението на втория пилот в ъгъла на екрана вдигна глава:
— Малко търпение, шефе, и всичко ще бъде о’кей… Какво правят нашите торни бръмбари?
— Със завидно упорство продължават да се трудят. Пробиха и втората врата и са се захванали с люка към командната кабина.
— Ама че гадове — Стас изрече една солена псувня и отново напъна гаечния ключ. — След пет минути съм при теб!
И наистина точно след пет минути той доплува в командната кабина, като влачеше дълъг ствол с правоъгълно удебеляване накрая. Без да спира до пулта, продължи към шлюзовата камера и припряно подхвърли към изображението на роботите на екрана:
— Нищо, момчета, още една-две минути и ще видим колко силен заряд могат да издържат корпусите ви.
Грег настигна Стас до самия преходен сектор към преградата и го попита:
— Къде мислиш да го включиш?
— В главния им кубрик — без да се обръща, отвърна Стас. Той внимателно прекарваше през люка ствола на оръдието. — Ще отворим вратата към командната кабина и щом тези чайници се покажат, ще ги опечем. Ако всичко стане бързо, няма да успеят да открият огън.
Краката на Стас вече изчезнаха и Грег също побърза да се гмурне.
Космонавтите си играха почти половин час, докато включиха оръдейния ствол към аварийната енергийна верига. После закрепиха към него ръчен лазер. Най-сетне всичко беше готово. Стас вдигна ствола на рамото си и констатира:
— Сега вече имаме това, което ни трябва. С такова оръдие може да се воюва.
— Енергията във веригата ще стигне ли? — попита капитанът.
— „Кронос“ трябва да осигури минимум две минути работа — отвърна Стас, като местеше ствола в отвора на люка от едната до другата страна. — А за това време тук ще стане огнено море.
Грег надникна в отвора на люка. На отсрещната стена на командната кабина просто заслепяваше нажеженият до бяло преходен люк… Още малко и тук ще започне бой. Сега-засега не можеше да се предвиди кой ще спечели… Капитанът нервно започна да хапе устни:
— Връщам се в кабината за управление. Ще следя Бика и ще ти съобщя веднага щом роботите започнат да пробиват люка.
Стас кимна, заемайки бойна позиция.
На екрана роботите усърдно пъплеха около капака на люка. През пламъка на горелките се забелязваше, че вече са успели да изпарят значителен слой. Още малко и… Рязка промяна в параметрите на работата на компютъра отвлече вниманието на Грег. Изобщо през последния половин час го караше да бъде нащрек някаква непонятна активност на Бика. Всички периферийни датчици и процесори регистрираха усилена дейност в неприятелските главни системи. Но това не беше натиск срещу отбранителната позиция на „Кронос“, а все още бурна подготвителна работа. „Но с каква цел?“ — губеше се в догадки Грег и тук не можеше да му помогне никакъв компютър. Прегрупирал силите си, Бика се впусна в атака. Концентрира цялата енергия на удара си на малък участък по линиите, които „Кронос“ не бе блокирал. Там Бика насочи от три страни поток от мощна информация и енергия. „Кронос“ явно не бе готов за такъв натиск в неочаквано място и много трудно контролираше ситуацията. Грег скърцаше със зъби от ярост и безсилие да помогне с нещо, като наблюдаваше как Пиф бързо хвърля всички сили в засегнатия участък. Но това вече не можеше да промени нещата. Бика усети, че е попаднал в уязвима точка, до краен предел усили натиска и след няколко секунди целият участък премина под негов контрол.