Грег зави от яд, когато на оперативното табло вместо цифрите на параметрите от атакувания блок светнаха нули. А този блок отваряше път до управлението на основните системи на пленения кораб. В този момент на големия екран светна червеният знак за особено внимание. В капака на люка вече зееше дупка колкото юмрук и един от роботите я разширяваше, ловко действайки с горелката.
— Стас, бъди готов! Вече пробиват люка — изкомандва Грег.
Изображението на Стас в ъгъла на екрана помаха с ръка и вдигна пулсатора в бойна готовност.
— Само че веднага трябва да улучиш — с неочаквано прехрипнал глас извика Грег. — Бика ни отне веригата за управление на входа към аварийната енерголиния.
Без да откъсва очи от люка, Стас махна с ръка и притисна бузата си към оръдието. Грег включи изображението от камерата в командния сектор. На екрана се появи голяма зала. Виждаше се как от отвора в люка летят искри и материалът се изпарява на кълба. Ето че капакът отлетя настрани и в отвора се показа черният цилиндър на робота. Стас натисна спусъка. Плазмената струя удари късото туловище в гърба и се пръсна на рой ослепителни искри. Здравото покритие на машината изтъня наполовина, но издържа първото попадение. От силата на удара роботът се стовари по корем върху канта на люка и металическият звук проехтя из залата. Машината светкавично се съвзе, рязко изхвърли назад манипулаторите си, прилепи се с тях към преградата и насочи към неприятеля мощен лазер. Но Стас задейства оръжието си малко по-рано от противника. Плазмената мълния попадна точно в средата на гърдите му, където се намираше блокът с органите за управление и бяха закрепени манипулаторите. Роботът изплува в средата на залата, като бавно се въртеше и оставяше след себе си димна следа. Включеният лазер прорязваше пространството с наситено син лъч, по стените се появиха криви разтопени линии. Част от единия манипулатор така си и остана залепена на стената.
Грег подскочи в креслото и удари с юмрук по дланта на другата си ръка… Внезапно на всички табла се запалиха знаци за тревога. Бика отново се беше хвърлил в атака. Сега се мъчеше да завладее беззащитната система за аварийно енергозахранване. Датчиците показваха, че напрежението в разкъсваната от две управляващи сили линия катастрофално пада.
— Стас! Стас! — бясно завика Грег. — Няма енергия! Изчезвай оттам… Затварям люка!
Но вместо да изпълни заповедта, Стас отново натисна спусъка. Имаше намерение да доубие врага. Ала от гърлото на оръдието излезе само една тънка златна нишка и безсилно се стопи върху масивния корпус. В същия миг затварящият механизъм хлопна капака на люка. Тежкият метал пречупи като сламка ствола на пулсатора. Моментално от отвора на разбития люк от противоположния край на залата блъвна режещ лазерен лъч. Докато все още с недоумение се взираше в остатъка от пулсатора в ръката си, Стас чу как горният слой на покритието свистеше и кипеше от огнената струя.
Когато Грег се убеди, че вторият пилот е жив, той се отпусна в креслото и с отпаднал глас рече:
— Стас… качвай се. Там няма какво да правиш… Бика завладя енергосистемата. Не ми оставаше нищо друго…
— Само че го направи крайно несръчно — прехрипнало му отвърна Стас, като тежко се вдигаше от земята.
— А според теб какво трябваше да направя? — избухна Грег. — Този полутруп шиба с лазера на всички страни, а вторият се цели в теб от люка. Още малко и на мястото ти щеше да остане само купчинка пепел.
— Добре де, добре… — примирително промърмори Стас и вдигна глава към камерата на монитора. — Остава и да се скараме… А по-нататък какво ще правим?
— Първо се качи тук…
Стас безразлично махна с ръка и изчезна от полезрението на камерата.
Екипажът на Би Джей 90 седеше в креслата и тъпо наблюдаваше на екрана как оцелелият робот се съедини с кабел към повредения си събрат, а сетне дълго настройваше нещо в обгорелия корпус. Ето двойката оживя, описа няколко кръга из залата. После двете машини застинаха и в капака на люка удариха иглите на два лазера.
— Тренират се гадовете… — Злобно изкоментира Грег и мръсно изпсува.
На екрана роботите вече се бяха залепили до затворения люк и отново засвяткаха с горелките.
— Какви предложения имаш? — бавно попита Грег.
Стас само вдигна рамене и командирът самичък предложи вариант: