— Май ни остава само едно — да вземем пушкалата си и да се бием… Или да седнем в лодката и да се омитаме, докато не е късно.
Стас мрачно разтърси глава, сякаш се мъчеше да отхвърли цялата нечовешка умора от последните десетки часове, и пряко сили проговори:
— Слушай, капитане, хайде да си поразмърдаме още малко мозъците. Трябва да има изход… Макар само един, но трябва да има.
Той силно стисна устни и изгледа Грег изпод вежди с дълъг непреклонен поглед. Капитанът мълчаливо посрещна този кипящ от зла решителност поглед и дълбоко въздъхна. Стисна до болка очи и в следния момент вече викаше на екрана схемата на неприятелския кораб.
— Тъй… Вече нямаме оръжие, за да се бием с тях. Под наш контрол са едва пет системи на „Зевс“ — и Грег изброи кои именно. — Ето целия ни арсенал и цялата ни армия. Какво ще правим?
Стас хвана главата си с ръце и впери мътен поглед в схемата на кораба. А в ъгъла двата скачени робота упорито и безжалостно прогаряха капака на люка. След час или малко повече те ще пробият тази бариера и ще стигнат до люка към шлюзовата камера. А след нея започва корпусът на Би Джей 90…
— Ами ако напълним камерата с някаква избухлива смес? Например кислород и водород. И когато влязат, да я подпалим — започна на глас да търси изход Стас.
— Не става — поклати глава Грег. — Първо, сместа веднага ще избухне от нажежения капак на люка. Второ, никаква експлозивна смес няма да повреди механизмите на робот с такъв висок клас на защита.
— Тогава… — опита се да измисли нещо друго Стас. — Може да опитаме да направим от нашия супермощен енергоносител мина и да я взривим, когато влязат в камерата.
— Пак не става — рече Грег. — Кой знае, може и частица колкото главичката на кибритена клечка от този „Крокус“ да направи и двата кораба на парчета. А може и цялата партида в трюма ни да експлодира. И ще се превърнем в малка свръхнова.
Стас още няколко минути се мъчеше с упоритостта на обречен да роди най-невероятни версии. Но Грег само клатеше глава и вторият пилот тутакси се съгласяваше с него.
— Почакай — капитанът спря с жест трескавите му опити. — Нека още веднъж огледаме на какво можем да разчитаме — и той започна бавно да наслагва върху контура на кораба всички линии, останали под контрола на „Кронос“:
— Системата за затваряне на люковете, за контрол на газовата среда, на видеомониторинга, на осветлението, на температурата, за напълване с херметик на микротравмите по корпуса, остатъците от аварийната енергосистема… Стоп… — внезапно тихо каза Грег, сякаш това се отнасяше само за него, и в погледа му светна разгарящо се пламъче. — Та нали там минава основната линия… — И той рязко се обърна към Стас и повтори по-силно: — Там минава основната линия… Готви „Кронос“ за атака! — вече почти крещеше капитанът, наведен над клавиатурата на пулта.
— Къде? Защо? — неразбиращо въртеше глава Стас и объркано се вглеждаше в потоците компютърна информация.
— Където и да е — решително отвърна капитанът. Неочакваното откритие го преобрази, в него не бе останало нищо от онзи смъртно изморен от изтощителната борба с машините човек. — Където и да е, само да отвлечем вниманието на Бика и да не му дадем спокойно да мисли.
След десет минути всички сили на „Кронос“ бяха хвърлени в атака срещу изгубената линия на аварийното енергозахранване и Бика затъна в организиране на дълбока отбрана. Грег прецени оперативната обстановка, доволно си мърмореше нещо под носа и започна да подготвя най-мощния блок на Пиф за решаващия удар. Още малко и щеше да дойде ред на хората. Скоро Стас домъкна сваления от загиналия робот реактивен двигател, направиха специален щуцер на дюзата му. Сетне двамата космонавти се промъкнаха в носовия технологичен кубрик на неприятелския кораб. Тук беше нетърпима горещина — зад нажежения до бяло люк глухо и ненаситно боботеха плазмените горелки. Под самия таван минаваше основната линия… Грег и Стас мълчаливо се спогледаха и започнаха. Само да успеят, преди да се пробие капакът на люка… Грег внимателно освободи тръбата и здраво завинти в отверстието щуцера на двигателната дюза. После на същата тръба направи над самия люк дълъг прорез, който отвътре беше отделен с тампон от отверстието с щуцера. Пот обливаше очите им. С всяка изминала минута ставаше по-горещо. В непослушните им, изморени през тези дни пръсти инструментите работеха бавно.
Грег погледна Стас — той оголваше краищата на прореза, от напрежение дори беше изплезил крайчето на езика си. По луничавото му лице блестяха капчици пот… Командирът свърза контактите на двигателя с кабела. Всичко беше готово. Сега трябваше колкото може по-скоро да се омитат оттук. Грег мълком махна на приятеля си и те бързо излязоха от кубрика. Зад гърба им все по-яростно свистяха и виеха плазмените горелки.