В командната кабина запъхтеният капитан погледна диспозицията на компютърния бой. „Кронос“ добросъвестно се сражаваше с Бика и дори беше успял да си върне няколко щепсела и превключвателя в някаква сляпа верига на енергийната линия. В отговор врагът му се канеше да проведе решително контранастъпление срещу самозабравилия се противник.
— Отлично — процеди през зъби Грег. — Нека тези сметала се маризят, а ние ще се заемем с нещо по-сериозно… „Само люкът да издържи“ — се мярна в ума му, докато въвеждаше решаващата команда в Пиф.
Стас се надвеси над рамото на командира и съсредоточено наблюдаваше всяко негово действие. Екранът бе разделен на две. На едната част се виждаха гърбовете на роботите, осветени от плазмата. На другата бе технологичният сектор, където се мъчеха да влязат машините.
— Е, на добър час — промълви Грег със сух глас.
— Хайде, Грег, натискай — подкрепи го Стас и сложи длан върху рамото на командира.
Пръстът на Грег силно натисна клавиша.
За голямо учудване нагрятият до невероятно висока температура механизъм се задейства и нажеженият капак на люка се отвори с лекота. Без абсолютно да се замислят за причините на неочаквания обрат, роботите се втурнаха напред. Само след миг те боботеха с горелките до шлюзовата камера. В същия момент люкът зад гърба им хлопна… Космонавтите затаиха дъх. Със стиснати зъби те впиха поглед в екрана.
Системата за ликвидиране на микротравми по корпуса получи команда: повреда в левия сектор, и някъде по съответната линия се отвориха необходимите клапи. Тутакси под тавана изрева реактивният двигател. В пръстеновидния тръбопровод на системата налягането рязко подскочи. За няколко мига цялото налично количество херметик беше нагнетено в линията и с огромна скорост се втурна към отвора. На екрана се виждаше добре как от тръбата потече водопад от бързо втвърдяващ се материал, напълвайки целия сектор. Роботите все още не разбираха какво става. Отдръпнаха се от люка и тревожно се въртяха сред летящите из пространството парцали пяна. Върху корпусите им слоят втвърдяваща се пяна растеше, както морските рачета облепват дъната на корабите. В несръчните движения на машините вече се долавяше нещо подобно на човешка паника. Единият се опита да изреже с горелката кората от корпуса на другия. Но зрителните им системи бяха ослепени от пяната и пламъкът се движеше хаотично в празното пространство. Пеноматериалът прииждаше и очертанията на роботите малко приличаха на онова, което бяха преди няколко минути. Видимостта на екрана се влоши и скоро образите съвсем изчезнаха — в окуляра на камерата също беше попаднала пяна.
Грег конвулсивно се беше свил в креслото и още дълго, без да мигне, гледаше екрана, където изчезнаха враговете. И едва когато се получи сигнал, че системата е изпратила в носовия сектор всичко, на каквото е способна, капитанът бавно се обърна към втория пилот. Нищо не каза, само се облегна назад и затвори очи. Стас склони лице върху дланта на лявата си ръка и дълго разтърква челото и клепачите си, сякаш се опитваше да изтрие от мозъка си всичкото безумно напрежение на този полет. После насила протегна ръка към клавиатурата и даде отбой на „Кронос“. Компютърът продължаваше боя за завладяване на вече безсмислената цел.
След като изгуби и последните си войници, компютърът на неприятелския кораб изпрати съобщение за положението до „Кондор“ и се оттегли в защита. Сега, когато Бика можеше да води само позиционна война с екипажа на Би Джей 90 за изпълнителните системи и органи на Си Ай 12, космонавтите без никакъв риск включиха цялата мощ на главния бордови компютър на помощ на „Кронос“. По време на активните действия мрежата от микропроцесори-шпиони узна всички кодове и програми за командите и сега електронните сили на Би Джей 90 изгониха врага практически от всички системи на неговия кораб. Като обкръжен терорист Бика се затвори в машинната зала и с упоритостта на осъден на смърт отбраняваше системата за енергоснабдяване и радионавигационния блок. Само от време на време съобщаваше на „Кондор“ координатите и посоката на движение на тандема.
Девета глава
Изтощеният до краен предел екипаж на капитан Милър се подготвяше за последния победен удар — получаване на достъп до системата за вътрешно енергозахранване и елиминиране на неприятелския компютър. По същото време някъде напред противниковият автоматичен кораб се насочи към тандема от кораби. След няколко часа той трябваше да достигне разстояние, осигуряващо ефикасен артилерийски огън дори в това пълно с метеоритни късове пространство. Още малко и сред хаоса от каменни и ледени блокове ще се разиграе артилерийски двубой, още малко и един от двата кораба ще се превърне в подобен къс безжизнена материя, както трилионите отломки от Вселената, кръжащи наоколо.