Вече цял час Стас се мъчеше с херметично затворената врата на тунела към силовия кабел, но механизмът не се поддаваше на нищо. В пръстите му, наранени до кръв, пулсираше тъпа болка. От неудобната поза гърбът му се беше схванал, а пред очите му от пренапрежение плаваха тъмни кръгове. Грег стоеше зад него и вече няколко пъти му предлагаше да го смени, но вторият пилот само мълчаливо клатеше глава и с още по-голямо настървение се залавяше за инструмента.
Внезапно индикаторите за тревога върху комбинезоните на космонавтите записукаха и гласът на Пиф забоботи, че напред по курса са открити следи от електромагнитно поле на изкуствен обект. Приятелите разтревожено се спогледаха.
— Само това ни липсваше — загрижено подхвърли Грег и се запъти към изхода. — Май е онзи радиомаяк, който ретранслираше командите към нас.
— Добре ще е да е само маяк. Ами ако се окаже, че антената се намира на боен кораб? — мрачно добави Стас, догонвайки командира.
Скоро стана ясно, че неидентифицираният кораб е пред тях и не отговаря на запитвания. Беше необходимо дистанцията между тях да се скъси още, за да се определят данните му по характеристиките на работното му излъчване. Но същото разстояние беше и оптималното за ефикасен артилерийски огън.
— Какво ще правим? — наруши продължителното мълчание Грег.
— Ще подготвим оръдието си — отвърна Стас. — Вържи попа да е мирно селото.
— Тогава да послушаме народната мъдрост — измърмори под нос капитанът и набра командата на пулта.
На силуета на кораба върху екрана се появи надстройка с продълговата надлъжна куличка. Това означаваше, че капаците на изхода към Космоса на трети товарен трюм са се разтворили и от него на повърхността на кораба се е издигнала бойната артилерийска система. Тъпата муцуна на оръдието оживя и започна да шари на вси страни. На екрана запълзяха цифри — ориентирането на оръдието по контролните отметки и по пеленгите по време на движение. След няколко секунди всичко замря и гласът на Пиф докладва, че то е готово за стрелба.
— Целта — неотговарящият на запитванията кораб — е точно пред нас по курса — отсечено изкомандва Грег и когато се появи съобщение за готовност, констатира: — Е, сега вече можем да се сближаваме с какъвто и да е неидентифициран обект.
В кабината за управление пак се възцари напрегнато мълчание, прекъсвано от време на време от гласа на компютъра, който дублираше най-важните съобщения. На матовата повърхност на главния операторски пулт подскачаха като слънчеви зайчета отраженията на непрекъснато променящите се показания за курса на кораба — през цялото време лавираха между астероидите.
Грег зашари с пръсти по клавишите и засили до краен предел полето на противометеоритната защита.
— Мислиш, че ще ни помогне ли? — попита го Стас.
— От пряко попадение няма да ни спаси, но в някои случаи може да ни помогне.
Внезапно черната пустота зад изпъкналата леща на големия илюминатор се освети от наситено златист отблясък. Компютърът веднага съобщи, че е зафиксиран плазмен удар по кораба, който се е разсеял в плътната метеоритна маса.
— Хубав фойерверк — злобно присвил очи, процеди през зъби Грег. — А пък ние няма да бързаме…
Корабите неумолимо се приближаваха един към друг. Продължаваха да не се виждат, разделени от непрестанно променящата плътността си материя. Преследвачите на Би Джей 90 прекрасно разбираха, че това е последният им шанс, и бяха заповядали на автоматичния кораб да унищожи целта на всяка цена. Още няколко пъти Космосът около кораба избухваше от слънчево сияние, докато машинният мозък на неприятелския автомат не разбра, че в астероидния пояс е безсмислено да се открива огън на голямо разстояние. Описвайки зигзази и заплетени фигури, корабите продължаваха да се сближават.
На таблото се отчиташе намаляващото разстояние до целта. Сега редом с цифрите непрекъснато светеше яркожълтият знак за сигурно улучване. Това означаваше, че ако пътят на импулса не бъде пресечен от нещо, единият от противниците ще бъде унищожен мигновено. Пред очите на Грег изплуваха кадри от един документален филм — обгорелите обезобразени помещения на сразен от пряко попадение кораб. В един резерват за особено опасни престъпници на отдалечена орбита около Сатурн беше избухнал бунт. Група затворници беше завзела един транспортен кораб и се опитваше да избяга. При залавянето им те оказали съпротива и се наложило да стрелят по кораба. Грег завинаги запомни дупката с разтопени краища в обшивката и изкорубените от свръхвисоката температура помещения. Не беше останало нищо друго освен главните носещи конструкции. Всичко останало мигновено се бе изпарило. Грег разтърси глава, за да прогони неприятното видение, и почти заповяда на Стас: