Выбрать главу

Грег въздъхна и подпря глава на ръцете си. Още по време на разговора в кабинета той почувства дълбоко в душата си, че ще приеме предложението на Карпентър. Но спомените за семейството и мирната обстановка наоколо му пречеха да вземе окончателно решение. По-скоро да се качи на кораба и отново да усети лекото потреперване на корпуса от работата на двигателя. Там, в Космоса, всичко ще си дойде на мястото…

На следната утрин Грег отиде в кабинета на Майлс. Той го погледна с очакване и мълчаливо му посочи креслото. Грег седна и като тупна с длани по облегалките, каза:

— Шефе, съгласен съм да летя с този кораб.

Майлс сдържано се усмихна:

— Честно казано, от теб очаквах точно този отговор.

— Много добро мнение имате за мен. Костваше ми големи усилия, за да се реша…

— Нищо, нищо — прекъсна го Майлс. — Все едно, бях уверен.

— Кога можем да обсъдим подробностите с представителя на центъра?

— Няма нужда, аз знам всичко за операцията. Корабът с цялата необходима екипировка пристига след три дни. Два дни ще отидат за предстартова подготовка, после ще го натоварим — и на път. Ще уведомиш втория пилот, след като стартирате. Всички подробности на тактиката и особеностите на поведението ви ще получите от бордовия компютър по пътя. Ще имате достатъчно време да проучите всичко. А сега върви почивай. Предстои ти сложна операция.

Грег стана и мълком излезе.

Вечерта Грег седеше в бара заедно с пилотите от отряда си и пиеше бира. На екипажите в почивка между два полета им бе разрешено да пият слаби алкохолни напитки. След като бе направил избора си, Грег вече имаше известно душевно равновесие, но не успяваше да се почувства весел и спокоен в навечерието на тежко сражение с нещо незнайно и могъщо. Ето защо пилотът Милър бе решил тази вечер да пие повече от обикновено. Опитваше се да се хили колкото се може по-високо на поредния виц из колекцията случки в открития Космос на знаменития шегаджия Педро Чамес. Наоколо всички вдигаха весела врява и размахваха ръце. Грег седеше с жизнерадостна и безгрижна маска на лицето си, но мислите му през цялото време се връщаха на едно и също. Навярно началниците правилно отсъдиха да не казва нищо на Стас, преди корабът да стартира. Нека поне през тези дни си почине както трябва.

През деня, когато правеха задължителните упражнения на тренажорите, Стас въртеше педалите до него и го попита:

— Е, капитане, кога тръгваме? Има ли вече заповед?

— Да — отвърна Грег, мъчейки се да не наруши ритъма на усилено работещите бели дробове. — Сутринта я получих… Ще тръгнем в рейс след пет дни с Би Джей 90… За Марс с товар полуфабрикати от местните рудници.

— Ясно. Все едно и също. Досадни транспортни рейсове и никаква романтика… Да си умреш от скука — приключи разговора Стас и отново натисна педалите. Грег изгледа покритата му с лунички и капки пот физиономия и тъжно се усмихна: „Ако знаеше каква романтика ни чака!“

И ето сега Стас седеше срещу Грег и от сърце се смееше на измишльотините на Педро, светлорусият му перчем се тресеше в такт с изблиците смях. В бара вече бе доста задушно, въпреки че климатичната инсталация работеше непрекъснато. Автоматът едва успяваше да изстрелва серии кутии с бира. Грег гледаше познатите пилоти и техници от персонала и внезапно гърлото му се сви от яд. Спомни си Сингх и Апулос — изчезналия екипаж на Би Джей 86. Всеки от тези безгрижно смеещи се, пълни с живот пилоти може да стане жертва на неизвестните негодници. Защото всеки от тях, верен на устава, ще се хвърли на помощ при първия звук на сигнала за бедствие. Какво ли се е случило с Апулос и Сингх? Къде ли са сега? Ако е станало така, както предполага Карпентър, телата им летят в скования от космически студ кораб в последния си безкраен път. И ако той, Грег Милър, един от най-опитните пилоти първи клас, не успее да спре безжалостните и хладнокръвни убийци, само Господ знае колко още млади и силни мъже могат завинаги да плуват в безтегловност с широко разтворени ръце над мъртвите пултове в безжизнените, пробити от лъчевите оръдия командни кабини. Грег гневно присви очи и тънката тенекия на бирената кутия се смачка в побелелите му от напрежение пръсти. Сега окончателно разбра, че непременно ще тръгне с Би Джей 90. Макар и да попадне в устата на самия дявол, но непременно ще погледне в очите тези гадове.