След малко повече от час Грег си пое дъх и завърши:
— Ето такива ми ти работи, пилот втори клас Станислав Парадей. Преди да поискаме от компютъра подробностите, ще ми се да те попитам нещо като приятел. Много добре разбирам, че въпреки оправданията за спазване на най-строга секретност включването ти в акцията без твоето предварително съгласие изглежда, меко казано, некоректно. Затова се чувствам виновен пред теб.
— Я стига, Грег… — Стас сериозно се усмихна. — Дори да ми предоставеха правото на избор там, на станцията, щях да тръгна с този кораб, без да се замислям.
— Много добре — меко каза Грег. — Значи, не съм сгрешил, когато се съгласих от името и на двама ни.
— Разбира се… Смятай, че всичко е наред — подкрепи Стас командира на екипажа и се обърна към големия екран. — Какви ли неща са натъпкали в този супермозък?
Би Джей 90 се управляваше от една от най-съвършените модификации на съществуващите електронни машини. Освен това интелектуалните възможности на този екземпляр от основния модел Пи Еф 104 бяха значително подсилени от програмистите на четвърти отдел на централния щаб. Компютърът щеше да се справи прекрасно с автоматичното пилотиране на кораба от излитането до самия край на полета и присъствието на екипаж в командния сектор бе продиктувано от необходимостта да се вземат оперативни решения в неординарни и извънредни ситуации. Но екипажите в далечни рейсове изпълняваха главно ремонтна техническа работа. Доста често през многомесечните полети дори в десетократно дублираните системи се случваха повреди и тогава нищо — и най-фината техника, не можеше да замени човешките ръце.
За по-лесно общуване с компютъра в режим на словесен контакт обикновено екипажите го кръщаваха с някакво име. Например машините от серията Пи Еф най-често ги наричаха Пиф. Сега Грег влезе в контакт със специалния блок на техния Пиф, в който бяха вложени секретните данни за полета, и приятелите потънаха в сложната, намирисваща на скорошно сблъскване с реална опасност информация.
След няколко часа Грег изморено разтърка очи и замислено зарови пръсти в косата си:
— Солидно са ни въоръжили. Две помещения са претъпкани… Добре, нека систематизираме всичко, каквото имаме — той се взря в екрана с маршрута на кораба и орбитите на големите и малките планети по пътя им. — А после ще видим какъв план са ни разработили тези тайни агенти…
— Виж какво — прекъсна го Стас, — нека отначало сами се опитаме да нахвърлим операцията, а сетне да сверим нашия план с техния. Може пък да се получи нещо хубаво, а?
— Хайде — усмихна се Грег. — Може и да се получи.
Той харесваше буйния плам на Стас. Капитанът беше много по-опитен и с почти десет години по-възрастен от втория пилот, а опитът и възрастта не оставят място за емоции и лекомислие. Но в открития Космос понякога имаше нужда и от мъничко такива качества.
— Командирът е съгласен и ще започне пръв… — Грег се облегна, помисли малко и захвана да разсъждава на глас, притворил очи. — Най-вероятно ще получим сигнала за бедствие около астероидния пояс. Там ще се наложи да приберем антените за далечна връзка и няма да можем да съобщим на базата за промяната на курса. Пък и последната връзка с Би Джей 86 е била тъкмо когато са се готвели да приберат антените. И тъй — Грег задвижи пръсти по пулта за управление и върху линията на маршрута им се появи ярко кръгче, — имаме предполагаемото място, където ще приемем сигнала. Сега да се опитаме да определим откъде ще дойде и къде ще бъде поставен капанът.
— Ако аз бях на мястото им — започна да мисли на глас Стас, — щях да постъпя така: първо, сигналът не бива да бъде приет от никой друг освен нас, значи ще бъде слаб и тясно насочен. Знаем нашето местоположение и сектора за безопасно разпространение на сигнала…
На екрана около точката се появи област, която се намираше на място, лишено от ярките точки на изкуствените космически обекти.
— Отлично — констатира Стас, — значи техният кораб ще бъде някъде от дясната ни страна и трябва да стигнем до него по вътрешния край на метеоритната дъга. Точно това им е нужно — няма да можем да извадим антените за далечна връзка.