Нанси не се отнасяше студено към Уил; попита го със загриженост как е и дали сърцето му е наред. Въпреки това продължаваше да гледа свирепо Ани и веднъж прошепна на Уил, че била много красива.
Уил отвърна, че не е забелязал.
Тя обаче не млъкваше.
- Защо според теб от МИ-5 са избрали точно нея? Не мислиш ли, че знаят с кого си имат работа?
- Господи, Нанси - прошепна той. - Дойдох тук да търся Филип, а не да кръшкам.
- Кейша също си я бива - шепнешком отвърна тя. - И ти хвърля особени погледи.
Уил изгуби търпение.
- Не мислиш ли, че имаме по-сериозни проблеми за решаване?
Кейша и Хейвън дойдоха с храна и напитки. Този път жените не бяха сами. Дъглас изглеждаше мрачен, явно задачата да наглежда майка си и сестра си не му допадаше.
Грег отново настоя на висок глас, че трябва да отиде до тоалетната. Дъглас изръмжа и го поведе, насочил пушката си към него.
Кейша се възползва от момента и спря до леглото на Уил.
- Даниъл разговаря по телефона с някакъв от военните. Казали му, че трябва да се предадем и да им предоставим Библиотеката. Откажем ли, щели да атакуват и ако ни убият или ранят, сами ще си бъдем виновни.
Нанси заговори, преди Уил да успее да отвори уста:
- Трябва да се свържа с ФБР. Те дори не знаят, че съм тук. Съединените щати трябва да се намесят. Трябва да има начин ситуацията да се разреши без кръвопролития. Госпожо Лайтбърн, имате ли други мобилни телефони?
- Кийлън изпотроши всички ваши. Имаме само един стационарен телефон горе.
Уил поклати уморено глава.
- Съжалявам, Нанси, но това няма да стане. Няма значение дали сме американци или англичани, нито дали двете страни си сътрудничат. Те искат едно и също - да сложат ръка на Библиотеката и да ни накарат да млъкнем по един или друг начин.
- Ами китайците? - попита Нанси.
- Кой знае - отвърна Уил. - Може да получат достъп до Библиотеката като част от някоя по-голяма сделка. Всички обаче искат обществеността да бъде държана на тъмно, така че правителствата и военните да си играят на Бог с датите. Видя как реагираха, когато разгласихме за Зона петдесет и едно. За бога, та те сигурно дори няма да съобщят на света, че Хоризонтът не съществува.
- В такъв случай какъв е планът ти? - попита Нанси.
Уил я погледна, после погледна към Кейша.
- Предлагам да се обединим с Лайтбърн. Да се бием заедно срещу кучите синове. Единственото нещо, което е в състояние да ги принуди да спрат, е ефективната съпротива. Само така можем да ги накараме да преговарят. Трябва да им дадем да разберат, че ще получат Библиотеката само ако светът научи за нея, ако Лайтбърн получат имунитет и ако Кейша има правото да реши какво ще стане с писарите.
Докато казваше всичко това, Кейша кимаше в знак на съгласие.
- За бога, Кейша - замоли я Уил. - Можеш ли да убедиш Даниъл и Кийлън да ви помогнем да защитите фермата си?
Тя отговори, че ще опита, и изтича обратно горе, като остави Хейвън при тях и каза на Дъглас, че след малко се връща.
Хейвън стоеше сковано, явно се чувстваше неудобно с новодошлите.
Филип леко ѝ помаха със свободната си ръка и каза:
- Мамо, това е приятелката ми Хейвън.
Строгото изражение на Нанси се стопи в усмивка.
- Здрасти, Хейвън - поздрави тя. - Сигурно цялата тази каша доста те разстройва.
- Добре съм - тихо отвърна Хейвън. - Безпокоя се обаче за малките момичета, братовчедките ми. Стрелбата ги разплака.
- О, Господи - рече Нанси. - Трябва да сложим край на тези глупости, нали?
Хейвън кимна.
- Разбрах, че ти си помолила Филип да дойде в Англия.
- Да. И той го направи. Съжалявам, че го забърках във всичко това.
- Аз пък не съжалявам - намеси се Филип. - Вярно, стана голяма бъркотия, но се радвам, че се запознах с теб
Дъглас върна Грег и отново го закопча. Нанси попита младежа дали също може да посети тоалетната и Уил не пропусна да включи и себе си в списъка на чакащите. Дъглас ги предупреди да не правят глупости, разкопча ги и ги изведе навън. Когато те излязоха, Хейвън се възползва от възможността да седне до Филип.
В преддверието Уил прегърна Нанси през рамо и леко я стисна.
- Иска ми се да не беше тук, но се радвам, че те виждам - каза той. - Смислено ли се изразих?
- Донякъде - отвърна тя и също го стисна. - Като за Уил Пайпър.
- Помниш ли обещанието, което ти дадох в болницата?
- Кое? За чийзбургерите или за жените?
Той се разсмя.
- За жените. Бях добър. Исках да го знаеш.