- Какво е това? - попита Ани и посочи тубите.
- На какво ти прилича? - отвърна с въпрос Нанси.
- Мисля, че сте полудели - каза Ани. - Абсолютно сте откачили. В един момент сте заложници, а в следващия се превръщате в терористи.
Уил взе ключа от Кейша и я освободи.
- Време е да си вървиш, Ани. Сигурен съм, че навън бъка от агенти на МИ-5. Намери хората си и им кажи, че ще направят огромна грешка, ако атакуват фермата. Кажи им, че имаме дузина бомби и ще ги използваме. Да се погрижат добре за крака ти. Бих те целунал за довиждане, но ако го направя, Нанси може да запали фитила.
- Ела с мен - каза Кейша и посочи към Библиотеката. - Ще излезеш оттам, през къщата.
Уил се наведе над Грег и също го освободи.
- Ти също си отиваш, Грег.
Грег примигна няколко пъти и стана.
- Страх ме е - каза той.
- Не се и съмнявам - отвърна Уил.
- Какво ще стане с мен?
- Честно казано, не знам. Федералните още не знаят за ролята ти, но предполагам, че ще научат скоро. Нали, Нанси?
- Ще се наложи да те издам, когато ми се отвори възможност - тъжно рече тя и кимна.
- Може пък китайците да те вземат - предположи Уил.
Очите на Грег се насълзиха.
- Съжалявам.
- Не се и съмнявам - рече Уил.
- Ще кажеш ли на Лора, че я обичам?
- Ще можеш да го направиш сам - отвърна Уил.
- Мислиш ли?
- Виж, Грег, ти си ОХ. Проверих преди години, когато базата данни беше у мен.
- Гледал си Грег Дейвис, нали? Някога да съм ти казвал, че съм осиновен? Истинската ми фамилия е била Танер. Това име е трябвало да търсиш.
На Уил му призля. Заради дъщеря си той потупа Грег по гърба и го отпрати заедно с Кейша.
Заместник-председателят И Бао седеше в командния център на външното разузнаване в Министерството на държавната сигурност до генерал Бо. На контактната стена пред тях се виждаха сателитни изображения в реално време и инфрачервени образи от Пин.
- Виждате ли това? - каза един старши аналитик, скочи на крака и посочи някаква точка на един от екраните. Движи се. Има и промяна във височината.
- Какво ше наредите? - обърна се генерал Бо към И. И Бао разбираше, че въпросът е чисто почтителен, но въпреки това се раздразни, че генералът изпитва нуждата да го зададе. Отговорът беше очевиден.
- Обсъдихме сценария, генерале. Няма причина да променяме плана си.
Ани заразмахва яростно бялата кърпа над главата си, докато излизаше, накуцвайки, от предната врата на къщата, след което се затича, доколкото може, към шосето и групата войници. Грег също се появи с наведена глава, отпуснал вяло своята кърпа.
Сивочерната хищна птица с размерите на орел рибар безшумно пикира от черното небе.
Само че не беше никаква птица.
Китайският безпилотен самолет се насочи към сигнала, излъчван от скъпия „Ролекс" на Грег.
Ракетата с размерите на флумастер полетя към целта си и се заби в гърдите му, като експлодира при удара.
Гърмежът беше достатъчно силен, за да бъде чут под земята.
Уил не беше сигурен, но имаше доста добра представа какво е станало.
29.
Уил остави едната бомба при стъпалата към хангара, а другата при стълбите от Библиотеката към къщата. Двамата с Нанси се качиха горе с Кейша и оставиха Филип и Хейвън на сигурно място в подземието.
Телефонът в дневната звънеше отново и този път Уил вдигна.
- Как я карате? - нахално попита той.
- С кого разговарям? - с предизвикателен тон отвърна полковник Улфорд.
- С Уил Пайпър.
- Разбирам. Господин Пайпър, говори полковник Бари Улфорд от Британската армия. Госпожица Лок ме информира, че сте започнали да действате необмислено.
- Не бих се изразил по този начин, полковник.
- Е, вероятно тук мненията ни се разминават. Може би трябва да го нарека стокхолмски синдром, идентифициране с похитителите и тъй нататък.
- Аз пък бих го нарекъл съвсем обикновен инстинкт за самосъхранение. Разбирате ли, знам как ще се разиграят нещата. Вие, американците или китайците - няма значение кой - се намесвате с единственото желание да се доберете до Библиотеката. Лайтбърн, моето семейство и всички останали представляваме пречка. А вие искате всичко да си остане потулено и да няма изтичане на информация.
- Аз съм военен, господин Пайпър. Пълномощията ми са ограничени. Но не се съмнявам, че след като вие и семейството ви сте в безопасност, ще можете да заявите опасенията си пред съответните цивилни власти.
- Полковник, нямам намерение да споря за нещо, за което знам, че е истина. Вдигнах телефона, за да потвърдя, че всичко, което ви е разказала Ани Лок, е истина. Оставаме тук. Ако дойдете без покана, ще ви посрещнем със стрелба. Сигурен съм, че едва ли ще успеем да изплашим храбрец като вас, но има нещо, което може и да ви уплаши. Ако атакувате, няма да получите Библиотеката, а купчина пепел. Като командващ на място операцията, задникът ви ще бъде подпален също като книгите. Разбрахте ли какво искам да кажа?