- Уън Юн е болен - каза заместник-председателят И Бао с едва доловима усмивка. - Уверявам ви, че той напълно споделя препоръките ми, но напрежението и напредналата възраст му дойдоха в повече. Докторите са го поставили на успокоителни.
Около масата замърмориха, но накрая един по един седемте други върховни лидери на Китай казаха на И, че също го подкрепят.
И Бао кимна сериозно.
- Това е исторически момент, другари - започна той. - След като се сдобием с Библиотеката, ние ще утвърдим положението си като единствената истинска сила на света. Няма да се налага да търсим извинения за действията си. Няма да се налага да крием намеренията си зад лозунги и изтъркани фрази. Това е нашият момент. Единственото, което трябва да направим, е да овладеем Библиотеката. И с ваше съгласие ще дам заповедта на НОА.
Всички вдигнаха едновременно ръце и И Бао не изпита никакво смущение, че се просълзява пред тях.
Командирът на тюлените на Високия трон същс видя експлозията, която отнесе покрива на малката каменна сграда, където бяха влезли наблюдателите.
- Нещо се е прецакало - каза той на мерача си. - След колко време пристигат рейнджърите?
- След около шест минути. Искате ли да се свържа с базата и да питам дали са получили потвърждение ст екипа от Грум Лейк?
- Не - отвърна командирът. - С екипа от Грум Лейк е свършено. Време е да импровизираме. Наш ред е.
Когато тюлените започнаха да се спускат бързо по склона, командирът се обърна да погледне нощното небе на изток. Тътенът определено беше от хеликоптери, но не и приятелски. С потрес разпозна емблемата на водещата машина, която обсипа позицията му с картечен огън - червената звезда на Народната освободителна армия.
Даниъл заряза всякаква предпазливост и дръпна завесата, за да види какво става. В рамките на секунди чу взрива на бомбата, последван от изстрели и стакатото на картечници откъм Високия трон. Експлозиите и трасиращите куршуми нагоре по хълма хвърляха достатъчно светлина, за да види небето, изпълнено с хеликоптери с червени звезди по тях.
Не забеляза как Кийлън беше повален от снайперистки куршум в челото, но с ужас видя сина си Дъглас да се втурва като уплашено животно от плевнята към къщата. И изкрещя от мъка, когато младежът се свлече на купчина на няколко крачки от задната врата, щом снайперистът на Първи ланкастърски полк отне и неговия живот.
След като видя, че Нанси не е сериозно ранена. Уил ѝ извика да се върне при Филип. Изскочи от скривалището, изтича до Харпър и Лопес и взе една от карабините им. Побутна дишащите, но окървавени тела с крак, готов да ги надупчи допълнително, но се оказа, че не е необходимо.
Кои бяха тези?
Намери портфейл - съвсем тънък, с минимално съдържание. Парите в брой обаче му казаха достатъчно - долари.
После видя и шофьорската книжка. От Невада. „Наблюдателите са тук"'.
Изтича към склада, готов да нападне оцелелите, но се озова в пусто почерняло помещение, вонящо на дизел. Обърна се, взе втората карабина и намери Нанси, свита с Кейша и децата в изолатора. И четиримата хлипаха от шок и ужас.
Чуха виковете на Даниъл откъм Библиотеката. Когато той нахълта заедно с Гейл и двете момичета, всички плачеха.
- Навън е същински ад - извика Даниъл. - Убиха Дъглас, за бога. Кийлън също. - Огледа се трескаво. - Къде е Ендрю?
Кейша само посочи към спалното и зави. Даниъл рухна на колене.
- Ох, Господи...
Уил приклекна до него и го погледна в очите.
- Кой идва? Откъде?
Даниъл отговори монотонно, шокът беше притъпил емоциите му:
- Англичаните със сигурност атакуват. От всички страни. Нагоре по склона има хеликоптери, които стрелят по някого, но не по нашите. Хеликоптери с червени звезди.
Уил се изправи.
- Англичани, китайци и американци. Бият се помежду си за гърнето със злато.
Чу вратата на спалното да се отваря, погледна с копнеж семейството си и излезе от изолатора с вдигнато оръжие и пръст на спусъка.
Незабавно насочи дулото към пода.
Писарите влизаха в помещението в колона по един.
С безизразни физиономии те минаха покрай него, без да му обърнат внимание.
- Спокойно, писарите са! - извика Уил към изолатора.
Кейша излезе, докосвайки всеки един по рамото, докато те се тътреха към леглата си.
- Време е да си лягат - през сълзи Каза тя. - Затова са дошли.
Спалното беше пълно с лютив дим. Локви кръв се бяха образували около телата на двамата стенещи наблюдатели, но писарите като че ли не ги забелязаха. Двама от тях, по-възрастните, се закашляха няколко пъти, за да прочистят гърлата си, но това изобщо не им попречи да се отърват от сандалите и да се пъхнат под завивките с дрехите. Не след дълго изпод одеялата се виждаха само седем рижави глави.