Момчето му се усмихна снизходително.
- Това беше просто есе.
- Нима не вярваш в нещата, които си написал?
Филип не отговори.
- И не си вярвал в това, което си написал за мен?
Хлапето посочи тавана.
- Май си оставил водата пусната.
Нетпенът на Филип иззвъня. Той се прозя, намали музиката с жест на ръката и включи спикъра на устройството.
- Какво има?
- Покана за приятелство - отвърна машината със сладък роботски глас.
- Кой е?
- Хокбит41.
- Приеми. Дай ми снимка.
- Няма налични снимки.
Понечи да усили музиката, когато нетпенът иззвъня отново.
- Съобщение от Хокбит.
- Трябва да говоря с теб - каза устройството.
Филип замени женския глас с безполов. Не обичаше да използва собствения си глас, когато разговаряше с непознати. 101 правила за безопасност в мрежата.
- Чат - отвърна той. - И ти си?
- Хокбит - с маскиран глас отвърна нетпенът.
- Е, и какво? Познавам ли те?
- Още не.
- Но това е на път да се промени, така ли?
- Надявам се.
- XX или XY?
- Моля?
- Мъж или жена?
- Жена.
-Добре, спечели вниманието ми.
- Знаеш ли как да прокараш тунел?
- Разбира се. Ти не знаеш ли?
- Не.
- Не си падаш по техниката, а?
- Съжалявам.
- Защо ти е нужно това?
- Трябва да говоря с теб. Насаме.
- Това е насаме.
- Не, абсолютно насаме.
- Защо?
- Трябва ми помощта ти.
Филип се намръщи и реши да попита дали Хокбит не е някой шегобиец. Мрежата беше пълна с такива.
- Знаеш ли изобщо кой съм?
- Ти си Филип Пайпър, синът на Уил Пайпър. Прочетох есето ти. Ти си единственият човек на света, на когото мога да се доверя.
Директорът на ФБР Париш не изглеждаше добре и в добрите си дни, но днес беше особено мрачен и изпит. Нанси пристъпи към бюрото му предпазливо, сякаш приближаваше мястото на току-що станала катастрофа, подготвяйки се за шока от внезапно потръпване на нечий крак.
- Говори - рече той. - За бога, кажи ми някаква добра новина.
Тя седна, сложи крак върху крак и отвори бележника си. Забеляза как погледът му се плъзна към бедрата ѝ, но го пренебрегна. Беше свикнала с това, макар да знаеше, че ако сбърка да го спомене пред Уил, той щеше да му набие канчето. Уил беше от старата школа. Онова, което беше добро за гъсока, не прилягаше на гъските.
- Вчера бяха открити още осем картички. Така общият им брой става трийсет и шест.
Париш разтърка сълзящите си очи и се загледа навън към Пенсилвания Авеню.
- Казах добра новина.
- Е, може да се нарече добра новина фактът, че засичат около една четвърт от тях в пощенските клонове, така че някои от набелязаните не ги получават. В последно време количеството традиционна поща намалява.
- Ура - саркастично отвърна той.
- Новата пратка картички отговаря на цялостния модел. Печатът им е отпреди три дни и са минали през пощенския клон Вилидж на Варик Стрийт в Ню Йорк. Това означава, че може да са били пуснати в някоя от пощенските кутии на улицата, които са общо двайсет и една. Това е седмият пощенски клон, използван от подателя, което означава, че е в движение. Проверяваме записите от камерите, разбира се, но както можете да си представите, количеството информация е огромно, така че не ми се вярва да открием евентуален заподозрян.
- Ами адресите?
- И тук моделът е същият. Около една трета от адресите са стари. Получателите са се нанесли там през последните десет години или повече.
- Какво може да означава това?
- Както знаете, имаме съдействието на Зона 51 по случая. Те смятат, че виновникът използва някакъв стар вариант на базата данни, която е била актуална преди двайсетина години.
- Откога Франк Лим работи там?
- От двайсет и шест години.
- Значи е възможно да е откраднал базата преди време и да е изчаквал до този момент.
- Възможно е.
Париш сключи ръце зад врата си.
- Не ми се струваш особено убедена.
- Мисля, че е малко пресилено. Човекът има законен достъп до осъвременените данни. Ако иска, може всеки ден да запомня няколко имена и адреси и да ги напише, след като се прибере у дома. Защо му е да разчита на стара база данни? Освен това картичките са изпратени от Ню Йорк. А ние знаем, че Лим не е излизал от Невада.
- Теорията е, че може да има съучастник в Ню Йорк.
- Известно ми е. Известно ми е също, че не съм видяла абсолютно никакво доказателство в тази насока.
- Проучила ли си го от този ъгъл?
- Службата за сигурност на Зона 51 го държи под контрол. Наблюдателите не ни дадоха достъп.
- Кой наблюдава наблюдателите, ето какво искам да знам - кисело рече Париш.