Затова на голямото му бюро имаше съвсем малко предмети - няколко снимки в рамки, платинена писалка „Монблан" с диамантени инкрустации за подписване на държавни документи, кожена преса за попиване на мастило и прибиращ се компютърен екран. Снимките разказваха историята му. Родителите му, отрудени партийни членове, пред родната му къща в провинцията. Жена му, бивша актриса, която навремето бе по-прочута от него, синът му, завършил Йейл и Оксфорд, сега изгряваща звезда в Министерството на външните работи, скована фотография с генералния секретар Уън Юн и любимата му снимка от церемонията по встъпването му в длъжност като заместник-председател на Централната военна комисия.
Това беше предпоследната стъпка в дългата му и внимателно изчислена кариера, започваща от първата му работа като дребен провинциален чиновник в Ган-су до най-високия пост в страната. Той бе очевидният наследник на Уън и беше само въпрос на време да стане следващият генерален секретар и президент на Китайската народна република.
Преходът може би вече щеше да се е осъществил, ако не беше Хоризонтът. Макар че официалната политика на правителството бе да отрича значимостта на 9 февруари 2027 г., в Политбюро имаше достатъчно хора, които бяха разтревожени от предстоящия катаклизъм, и поради това секретарят Уън бе решил да отложи оттеглянето си до пролетта на следващата година, стига скептиците по отношение иа Хоризонта да бяха прави и светът да продължеше да съществува.
За И Бао Хоризонтът беше като чеп в седлото, който непрекъснато го тормозеше. Самият той се смяташе за скептик, макар да признаваше, че базата данни от Грум Лейк е безупречно точна. Просто твърдеше, че е твърде пресилено да се вярва, че последната книга на Библиотеката бележи последния ден на света. Беше твърдо убеден, че най-многобройната и развита страна в света би трябвало да ориентира планирането си към дълго и славно бъдеще далеч отвъд Хоризонта, и именно затова не можеше да си намери място от яд, че Уън Юн е отложил издигането му.
Погледна през прозореца към небостъргачите на потопения в смог Пекин. Кабинетът му беше високо, на най-горния етаж на сградата „Първи август", където се разполагаше огромният щаб на Централната военна комисия. Беше рано сутринта и слънцето тъкмо изгряваше. Махна с ръка към екрана, за да повика секретарката си. Тя се появи моментално на прага.
И Бао забеляза косъм на сакото си и го махна раздразнено. Не обичаше котките на жена си, но му се налагаше да ги търпи.
- Когато се появи генерал Бо, пратете ми го веднага и се погрижете посещението му да не бъде отразявано в официалния дневник.
Генерал Бо Дзинпин пристигна точно навреме, седна на мястото срещу И Бао и прие предложената му чаша чай. И Бао лично беше решил той да оглави Министерството на държавната сигурност, макар изборът да бе доста спорен, тъй като постът по традиция се заемаше от цивилен. И Бао обаче искаше шпионските служби да се ръководят от военен. Винаги беше намирал офицерите от Народната освободителна армия за по-прями от цивилните, не така коварни, по-склонни да изпълняват безпрекословно заповеди. И Бо Дзинпин беше негов благодарен поддръжник.
- Изглеждате добре, генерале.
- Благодаря, заместник-председателю.
- Разбрах, че синът ви е бил повишен в капитан.
- Да, много се гордеем с постиженията му.
И Бао остави чашата си, давайки знак, че с празните приказки е приключено.
- Генерале, бих искал да ме запознаете с развитието на аферата с пощенските картички в Съединените щати.
Бо беше запознат с фактите и нямаше нужда да прави справка с бележника си.
- До вчера са получени трийсет и шест картички. Последните шест са в Сан Франциско.
- Без други градове?
- Засега не.
- И каква е реакцията на американците?
- За проблема са пренасочени големи ресурси от ФБР, ЦРУ, Министерството на отбраната и Службата за сигурност в Грум Лейк.
- И с какво си имат работа според тях?
- Различните отдели са на различно мнение. Службата за сигурност на Грум Лейк обаче подозира един от аналитиците си, който е китаец и има роднини в Тайван.
И се усмихна широко.
- Отлична новина. Кажете ми как реагират на протестите ни.