По време на тези приключения момичетата откриха две постройки в комплекса, които им се сториха особено любопитни.
В другия край на манастира, зад монашеското гробище, имаше проста постройка с размерите на малък параклис, долепена до дълга сграда без прозорци. Веднъж бяха видели как там спира каруца с месо, зеленчуци и зърно.
- Явно има и кухня - предположи Клариса.
- Сигурно там работят други момичета - отвърна Елизабет. - Спестяват ни работата.
Другата странна постройка, която привлече вниманието им, се намираше недалеч от параклиса и дългата сграда. Приличаше на малко копие на женското спално, построено от варовик с редица еднакви квадратни прозорчета и комини в двата края. При една от експедициите си забелязаха нещо, което изпълни Клариса с бурна смесица от възхищение и страх. Фей, момичето с топчестия нос, което беше изчезнало месеци по-рано, вървеше от малкото спално към клозета зад него. Нямаше съмнение - беше бременна. Коремът ѝ бе огромен.
Как беше възможно момиче да забременее в манастир?
Онази нощ Клариса остана да лежи будна на сламеника си, а от главата ѝ не излизаше споменът за сестра Джоузефин, оглеждаща голите ѝ бедра.
Какво ѝ беше определила съдбата?
Отговорът на този въпрос дойде скоро.
В един слънчев юнски ден, един от най-хубавите, които беше виждала Клариса, изпълнен с уханието на диви цветя и бръмченето на оранжеви пчели, сестра Джоузефин отиде при нея по време на сутрешното миене и ѝ каза да си събере нещата.
Докато я отвеждаха, погледът ѝ срещна този на Елизабет. Двете се сбогуваха безмълвно с треперещи устни. Клариса нямаше представа дали ще види отново приятелката си.
Не беше особено изненадана, когато сестра Джоузефин я поведе право към малкото спално в края на манастира.
Въздухът вътре беше застоял. Прозорците и вратите бяха затворени заради вятъра. Имаше централен коридор и отделни килии от двете му страни.
Стори ѝ се, че чува бебешки плач някъде отпред, но той продължи съвсем кратко. Последва го тих глас на момиче. Дали беше Фей с едрия кокал, която беше видяла бременна?
- Какво е това място, сестро? - боязливо запита Клариса.
- Това не е твоя работа, дете - прозвуча отговорът. - Когато му дойде времето, ще научиш каквото е необходимо. Дотогава трябва само да слушаш и да се държиш прилично.
- Да, сестро - тихо изписука тя като мишле. Беше въведена в малко помещение с легло, нощна масичка и няколко глинени съда.
- Но тук има само едно легло, сестро! - възкликна тя.
- Няма да е нужно да го делиш с някого, Клариса. То е само за теб.
- Имам собствена стая? - невярващо попита тя.
- Трябва да благодариш на Бог за този дар, дете.
- В кухнята ли ще работя?
- Не.
- А тогава какво ще правя?
- Ще се молиш и ще медитираш. Сега това ти е работата.
- В катедралата ли ще го правя?
- Не. Ще се молиш сама, тук.
- Има ли други като мен?
- Стига въпроси! Сестра Хейзъл ще ти носи храна и напитки. Тя ще бъде твоя наставница. Прави каквото ти каже и не я разочаровай.
Сестра Хейзъл беше яка монахиня с широки рамене и косми, които растяха на странни места по лицето ѝ. Вършеше всичко бързо и ясно даде да се разбере, че очаква Клариса да изпълнява нарежданията ѝ съвестно и без оплаквания. Тя имаше пълната власт и тук нямаше места за глупости. Правилата бяха прости - никакво сприятеляване с другите момичета. Хранене само в килията, всичко трябва да се изяде до последния залък. Сутрешното измиване да бъде пълно и бързо. Незабавно да съобщава кога е дошъл мензисът ѝ. Единственото ѝ излизане навън щеше да бъде до клозета. Трябваше да се моли усърдно. И на последно място, сестра Хейзъл не търпеше празни въпроси.
За Клариса последва дълъг и скучен период на самота. Правеше всичко по силите си да се моли, но си спомняше само няколко химна и молитви от началото до края. Беше затворник в килията си, но пък храната бе в изобилие и леглото беше удобно. Напрягаше слух да чуе гласове от другите килии и при посещенията до клозета се опитваше да надникне през тъмните прозорчета. Знаеше със сигурност едно нещо - някъде нататък по коридора имаше бебе. Ясно чуваше плача му от време на време.
Когато мензисът ѝ дойде, Клариса съвестно съобщи на сестра Хейзъл, която като че ли остана доволна от новината. Две седмици по-късно животът ѝ се промени напълно.