Бяха кацнали рано сутринта в Англия направо от Невада в базата „Милдънхол" в Съфолк, където се помещаваше Ескадрила 100 за зареждане във въздуха на американските ВВС. Оттам незабавно се прехвърлиха на хеликоптера. Междувременно беше уредено съдействието от страна на „Менуит Хил", където имаше пост за предаване и прихващане на данни на Националната агенция за сигурност НАС и ЦРУ.
Докато хеликоптерът приближаваше, Кени посочи редовете гигантски бели антени в кръгли бели куполи, които се губеха в далечината.
- Като пораснали аманити са, нали?
Беше взел със себе си двамата най-добри следотърсачи, с които разполагаше, бившия рейнджър Лопес и бившия боец от Делта Форс Харпър - абсолютно лоялни, и двамата ОХ. Лопес се прозя и Харпър неволно направи същото.
- Какво е това, шефе? - попита Лопес.
- Мухоморки. Чудесни за хапване, докато не те убият. Питай император Клавдий.
- Както кажеш, шефе - отвърна Лопес.
Не след дълго се озоваха в естествения си хабитат - под земята, в подсилен бункер, способен да издържи на пряк ядрен удар. Американски офицер за свръзка на НАС ги разведе - разполагаха със ситуационна стая. пряка видеовръзка с Грум Лейк, спални и кухня на самообслужване.
- Благодаря за гостоприемството - каза му Кени. - Чувствам се точно като у дома.
- Само си затворете очите и си представете, че горе има кактуси - отвърна домакинът им. - Обадете се, ако ви трябват колела.
- Колко време ще ни отнеме да стигнем оттук до Къркби Стивън?
- Колко тежки са краката ви?
- От чисто олово са, човече.
- Около два часа.
Докато момчетата му се освежаваха, Кени влезе в сървъра си в Грум Лейк и установи синхронна връзка с програмите си за наблюдение. Няколко минути по-късно всичко работеше. Имаше купища аудиофайлове на разговорите на Пайпър е жена му и есемеси между Ани Лок и шефовете ѝ в МИ-5.
Бързо научи, че през нощта не са отбелязали особен напредък, но смятат да продължат издирването на Филип Пайпър на сутринта. Кени прехвърли снимките на Уил и Ани на стенния екран и докато определяше местоположението на мобилните им телефони върху картата на Къмбрия, заговори бодро на изображенията:
- Ани Лок, ти си чудесно младо създание. Надявам се да се срещнем, за предпочитане под чаршафите. Уил Пайпър, надявам се да се да се срещна и с теб в най-скоро време. Длъжник съм ти за Малкълм Фрейзър. Смятам сериозно да ти го начукам, лицемерен кучи сине.
Уил крачеше неспокойно напред-назад из лобито, след като беше погълнал препечена филийка и чаша лошо кафе. Ани я нямаше никаква и разтакаването ѝ го дразнеше. Искаше му се да я зареже, но ключовете от колата бяха у нея, затова се качи горе и заблъска по вратата ѝ.
- Секунда! - отвърна тя зад дървената преграда.
Открехна вратата и когато го видя, я отвори напълно. Държеше четка и макар че беше облечена, блузата ѝ не бе закопчана напълно.
- Влизай, ако искаш - каза тя. - Кафе? Поръчах си цяла кана. Има още много. След малко съм готова. Нали не съм закъсняла?
- Да, закъсня - отвърна той, влезе и седна на неоправеного ѝ легло. Реши, че най-добрият начин да я накара да се размърда, е като ѝ виси на главата.
Тя вече се беше върнала в банята.
- Ужасно съжалявам. Обещавам, че ще се реванширам. Ще карам по-бързо.
- Има ли новини от ченгето? - попита той.
- От полицай Уилсън ли? Да. Звънна да ми каже, че заедно с други четирима полицаи ще претърсват Молерстанг. Мисля, че вече пътуват.
- Молерстанг ли?
- Долината, в която бяхме снощи.
- А какво става с хеликоптера?
- Да... ами оказва се, че било малко по-трудно, отколкото предполагахме. Бил на ремонт.
- Ами тогава да намерим друг! - извика Уил и скочи на крака. - Обади се на твоите хора в Лондон! Да се обърнат към военните!
- Обадих се. Доста сол ми триха на главата. Именно затова се забавих.
- Господи - изръмжа той. - Ще звънна във Вашингтон да им подпалят задниците.
Тя се появи от банята, вече със сресана коса.
- Докато това доведе до някакви резултати, полицейският хеликоптер ще е в изправност. Надявам се, че ще можем да го използваме днес следобед. Готов ли си?
Блузата ѝ още бе разкопчана. Уил посочи, но тя не разбра жеста му.
- Копчетата - подсказа ѝ той.
Тя ги закопча, без да се изчерви, пристъпи към него и постави длани на гърдите му.
- Когато намерим сина ти, бих искала да го отпразнуваме.
Уил въздъхна. Тази територия му беше позната.
- Сигурно съм достатъчно дърт, за да ти бъда дядо.
Тя го потупа леко по гърдите и се дръпна назад.
- На мен ми изглеждаш чудесно. - Взе палтото и чантата си. - Знаеш ли, имам чувството, че те познавам отдавна. Май съм развила ученическа привързаност, когато видях восъчната ти статуя в музея на мадам Тюсо на една екскурзия с класа.