Той изсумтя смутено.
- Не би трябвало още да е изложена.
- Мисля, че са я извадили от склада за последната година до Хоризонта. Може да заведеш Филип, преди да се върнете в Америка.
Караха на юг по същия път, по който бяха пътували снощи. Шосе В6259 се виеше по дъното на Молерстанг, дълга долина, издълбана в Пенините от река Еден. Онова, което предишната нощ беше черно и неразличимо, сега бе окъпано в ярка слънчева светлина. Намираха се в П-образна просека насред пустошта. На изток и запад имаше високи тревисти хълмове, разнообразявани тук-там от варовикови скали и горички. Хълмовете се извисяваха на около 600 метра от двете страни на пътя. Тясната долина будеше клаустрофобия у Уил. Имаше чувството, че възвишенията се навеждат към него, притискат гърдите му, карат го да се задъха - притъпена версия на начина, по който се беше чувствал, докато получаваше инфаркт.
По склоновете на хълмовете се виждаше сложна мрежа от каменни стени като онези, иа които се бяха натъкнали в тъмното. От двете страни на пътя бяха пръснати сиви каменни къщи и плевни, до някои от които можеше да се стигне по виещи се черни пътища. Сградите бяха изградени от местен камък и сякаш бяха част от пейзажа, като израснали от земята, а не дело на човешки ръце.
Подминаха малка желязна табела. Пин.
- Не е кой знае какво - отбеляза Уил.
- Няма дори кръчма - съгласи се Ани.
Напред видяха две полицейски коли. Ани ги подмина и отби от пътя. Колите бяха празни. Уил слезе и затърси с поглед полицаите по хълмовете, но не успя да ги открие.
- Добре - рече той. - Да се надяваме, че правят онова, което се очаква от тях. Хайде и ние да си свършим работата. Къде е първата къща?
Бяха поставили дигитална карфица на екрана на нетпена на Ани и бяха очертали кръг с радиус километър и половина около нея. В кръга попадаха осем къщи, маркирани на картата в мащаб 1:10 000 на Кралското топографско управление. Смятаха да започнат оттук и да разширяват радиуса с по половин километър.
Уил огледа възвишенията. Някой в Молерстанг, някой в тази проклета долина трябваше да знае къде е синът му.
- Ще отидем пеша до първите две, след което ще продължим с колата - предложи Ани. - Онази къща там има очарователно име - Скар111. Мисля, че е идеална за начало.
Къщата представляваше варовикова постройка, разположена на средата на склона, подобно на повечето ферми в долината. Поляните надолу бяха за сено и силаж, а онези нагоре се използваха за летни пасища. Ани почука на вратата, не получи отговор и почука отново. Уил я избута и заудря с юмрук.
Някакво куче се разлая зад къщата. Уил заобиколи да погледне и видя мъж на трактор в полето зад плевнята. Покатери се на ниска каменна стена, запази равновесие, замаха и завика. Човекът го забеляза, обърна трактора и потегли към него. В същото време от плевнята се появи жена и го приближи предпазливо.
Фермерът спря трактора до стената и слезе. Кучето беше от неговата страна и с рязка команда стопанинът го накара да млъкне. Беше прошарен тип с раздърпана ватенка и високи кожени ботуши. Уил още беше кацнал върху стената.
- Сляай от дувара, диване! - викна му мъжът.
- Какво каза? - обърна се Уил към Ани.
- Нямам представа.
Жената приближи. Беше горе-долу на възрастта на мъжа и също толкова обрулена от тукашното време.
- Каза „слизай от стената, идиот такъв'' - преведе тя. - Това е частна собственост.
Уил слезе.
- Извинете, госпожо. Питах се дали ще имате минута да поговорим.
- Изгубили ли сте се? — попита жената.
- Не, госпожо. Трябва ми помощта ви. Може ли да поговорим за една минута? Търся сина си.
Фермерът фучеше и крещеше нещо неразбираемо.
- Затваряй си плювалника, Джон - скастри го тя. - Момчето на човека е изчезнало. Връщай се на работа, аз ще се оправя.
Старецът изруга, качи се обратно на трактора и подкара.
Уил извади снимка на Филип от якето си.
- Благодаря ви. Това е синът ми. Знаем, че снощи е бил наблизо.
- Нагоре по този хълм - посочи Ани.
- Какво търси момъкът ви в Молерстанг? - попита жената.
- Не съм сигурен. Мисля, че се е запознал с някакво момиче в интернет.
- Тук няма момичета. Не съм виждала момчето ви. Вие двамата сте първите непознати от доста време насам. През лятото минават туристи, но не и през зимата.
- Някой от съседите ви да е споменавал нещо за момче в района? - попита Уил.
- Нямаме време да си правим седенки. Фермите искат работа.