Отпред се материализира неясна форма, няколко нюанса по-тъмна от нощта. Когато приближиха, Уил разпозна нещо като плевня или склад. Къщата се намираше на около 200 метра надолу по склона.
Оказа се малка плевня с открити страни, по-скоро навес с наклонен покрив с плочи. Постройката беше от същия камък, от който бяха изградени всички други в долината. Хейвън влезе и Уил я последва предпазливо.
Нямаше много за гледане, само няколко бали сено и селскостопански инструменти с дълги дръжки. Уил се огледа за оръжие - чук, коса или брадва, но не откри нищо подходящо. Дали да не вземе гребло? Накрая се отказа.
- Как е хавата? - попита той момичето.
- Хавата ли?
- Какво е това място? Къде е Филип?
- Помогнете ми да преместя сеното - отвърна момичето.
Избутаха тежките бали и Хейвън освети пода. На него имаше кръгъл железен капак. Тя се наведе и задърпа дръжката му, като сумтеше.
- Тежък е.
Уил се намеси и хвана дръжката. Капакът изскърца и се предаде. Уил го остави до отвора. Без светлина пред него зейна черна пропаст; после лъчът на фенера освети стъпалата. Груби дървени стъпала, които се спускаха стръмно надолу.
- Да вървим - каза тя. - Внимавайте къде стъпвате.
- Няма ли електричество? - попита той.
- Долу има осветление. Сложете капака на мястото му.
Уил започна да брои стъпалата и се опита да прецени на каква дълбочина се спускат. На последното стъпало реши, че се намират на десетина метра под повърхността.
Озоваха се в нещо като преддверие, правоъгълна камера, изсечена във варовика; следите от кирките още си личаха по неравните стени. Пред тях имаше стара врата. Беше заключена. Уил загледа как Хейвън натиска една част от дървото над ключалката, докато не откри подходящото място. Отвори се малък панел; вътре в кухината имаше ключ.
Много умно, помисли си той. Скрито пред очите ти.
Ключалката изщрака, Хейвън бавно отвори вратата и включи осветлението. Оттатък имаше много по-голяма стая, също с нисък таван, която изпълняваше ролята на склад. Покрай стените се издигаха евтини лавици с всякакви неща по тях. На жълтото сияние от старите крушки с волфрамова жичка Уил видя богати запаси консервирани и сушени храни, бидони с надпис „Вода" и топове тоалетна хартия. Все едно беше попаднал в бомбоубежище.
Канеше се да я попита какво е това място, когато забеляза другите рафтове. По тях бяха наредени топчета принтерна хартия и кутии с черни химикалки „Пейпърмейт".
- Какво е това, по дяволите?
Хейвън му изшътка да замълчи.
- Трябва да пазим тишина. Пълна тишина. Ще минем през следващата врата. Ще видите стаята, но няма да включвам лампите. Ще използвам отново фенера. Помещението е доста голямо, но би трябвало да е празно.
- Би трябвало?
- Би трябвало - повтори тя. - С изключение на Филип.
Уил настръхна в очакване.
- Да вървим тогава.
Тя изключи осветлението в склада и отвори другата врата в отсрещната стена. Задържа ръка пред фенера, оставяйки лъча му да свети между пръстите ѝ.
Това помещение беше малко по-топло от предишното и също толкова тъмно. Докато вървяха през него, Уил различи какво беше подредено покрай стените - легла. Ниски походни легла с разхвърляни одеяла и възглавници. Всички бяха празни.
В отсрещния край на помещението забеляза оранжев правоъгълник на тавана. Когато приближиха, той осъзна, че там има стаичка, отделена с междинни стени, които не достигаха до тавана.
Чуваше се някакво бръмчене. Оранжевата светлина като че ли идваше от калорифер. Държаха някого на топло.
Филип.
Опита се да се подготви.
Трябваше да потисне нормалния си импулс да го поздрави гръмогласно и многословно, да го прегърне здравата и тутакси да премине към четенето на конско.
Трябваше да го грабне и да бяга. Отношенията баща - син трябваше да почакат за по-нататък.
Щяха да излязат по пътя, по който бяха дошли. Надяваше се, че Филип ще бъде в добра форма и ще може да се движи сам. Ако ли не. Уил беше готов да подложи оздравяващото си сърце на изпитание и да го носи като пожарникар. Отвън щеше да вземе фенера на Хейвън и щеше да я прати да докара колата колкото може по-бързо.
После щеше да остави на полицията да установява какво точно се случва под фермата Лайтбърн.
Ускори ход, за да изпревари Хейвън, и с няколко дълги крачки се озова до паянтовата врата на отделеното пространство. Отвори я. Вътре имаше няколко походни легла, едно от които беше заето.