Случаят изглеждал абсолютно безсмислен и разследването непрекъснато се озовавало в задънени улица. Мама и татко обаче наистина са отракани и успели да установят, че картичките са от един компютърджия на име Марк Шакълтън, който работел в свръхсекретна лаборатория в Зона 51 в Невада. И не само това, ами татко всъщност го познавал, тъй като били съквартиранти през първата година в колежа. През 2009 г. всички смятали, че Зона 51 е някаква база за секретни оръжия или може би място за изучаване на НЛО. Оказва се, че истината е още по-изумителна.
Както днес е известно на всички, Зона 51 е хранилището на прочутата Библиотека на Вектис. През 777 г., на седмия ден от седмия месец, във Вектис в Англия (днес мястото се нарича остров Уайт) се родило бебе, което било седми син на седмия син. Момчето било чудато и непрекъснато пишело списъци с датите на раждане и смърт на хора от цял свят, които никога не било срещало. Някакви монаси от един манастир го взели при себе си и си дали сметка, че онова, което върши то, е чудо. Основали таен орден, който да се грижи за него, и осигурили жени, които да му раждат деца и внуци. През вековете хиляди чудаци като него създали огромна подземна библиотека с над 700 000 книги с датите на раждането и смъртта на всички, които ще живеят до 9 февруари 2027 г.
Никой не знае как са го правели. Някои твърдят, че може би са имат някаква свръхестествена връзка с вселената или с Бог. Предполагам, че никога няма да се разбере. През XIII в. обаче се случило нещо. Най-неочаквано, докато работели върху пергаментите за 9 февруари 2027 г., писарите престанали да пишат имена. Вместо това написали Finis Dierum, което означава „Край на дните " на латински. После всички се самоубили.
След това Библиотеката била запечатана от монасите и никой не знаел за съществуването ѝ, докато не била открита от британски археолози през 1947 г. Уинстън Чърчил предал Библиотеката на американците, които осъзнали, че тя може да се окаже изключително ценна. Американското правителство създало Зона 51 като нейно хранилище и похарчило много време и пари, за да измисли как да използва данните за политически и военни цели. Например, ако знаеш, че петдесет хиляди души с пакистански имена ще умрат в някой конкретен ден, можеш да разработиш сериозен план за реагиране на кризата. В продължение на 50 години никой извън правителството не знаел за Библиотеката. Докато татко ми не научил за нея.
Марк Шакълтън имал свои идеи какво да прави с данните. Той искал да натрупа пари с тях и Убиеца на Апокалипсиса станал част от замисъла му. Татко открил истината за съществуването на Библиотеката и неутрализирал Шакълтън. Сдобил се с копие на базата данни за раждането и смъртта на всички в Съединените щати до 2027 г. Ако смъртта ти не е записана в базата данни, ти се водиш ОХ, или „ Отвъд хоризонта”. Татко проверил себе си, мама, мен и някои от роднините си. Всички сме се оказали ОХ. След това той скрил базата данни в Лос Анджелис като застраховка.
Известно време татко пазил тайната на Зона 51 заради споразумението, което бил сключил с властите. Не мисля, че това му е харесвало особено, но искал да защити мен и семейството ми (аз съм роден през 2010 г.); освен това татко винаги е вярвал, че ако хората знаят датата на смъртта си, това сериозно ще размъти умовете им и ще се стигне до лоша ситуация. Двамата никога не сме разговарячи за това, но във филма героят му наистина се терзае дали да си мълчи, или да проговори. Мисля, че тази част от филма е вярна. Но когато съм бил съвсем малък, с татко се свързали някакви хора, които преди работели в Зона 51. Те били част от група, наричаща се Клуб 2027, която се опитвала да разбере какво ще се случи през 2027 г. Една от книгите от Библиотеката на Вектис се появила на търг в Лондон. Непознатите поискали от татко да им помогне да се сдобият с нея. Това била единствената книга, която липсвала в Зона 51, и те си мислели, че в нея може би се крие отговорът за 2027 г. Оказали се прави. Имало един сонет, написан от младия Уилям Шекспир. Татко ми заминал за Англия и отишъл в имението Кантуел Хол, където тръгнал по загатнатите в сонета следи и така научил за Края на дните и за самоубийството на писарите. Освен това открил, че знанието за Библиотеката на Вектис е повлияло на прочути исторически фигури като Жан Калвин и Нострадамус, а също и на самия Уилям Шекспир.