- Не мисля, че Съединените щати ще се намесят, ако атакуваме Тайван с хирургически удари, за да сведем до минимум цивилните жертви - с равен глас рече И. - Смятам, че островът ще бъде върнат в лоното на страната ни за часове и американците само ще вдигнат врява и ще затропат с крака в ООН.
- Не! - извика Уън. - Трябва да ми покажеш черно на бяло стопроцентово доказателство, че американското правителство е възнамерявало да ни заплаши с тези глупави картички! Донеси ми това и ще дам ход на радикалните ти предложения, които направи този следобед. Срещата приключи, заместник-председателю. Действай внимателно. Не искам бъдещият лидер на Китай да бъде толкова прибързан.
И Бао довърши питието си. Масажистът му беше пристигнал и трябваше да облече халата си. Утре сутринта отново щеше да се види с генерал Бо. Надяваше се, че изобретателният военен ще извади оше нещо от ръкава си.
„Близо сме до повратната точка, помисли си той, докато тътреше малко несигурно крака. - Нужна ми е само още една провокация, за да убедя Уън да се възползва от момента и да заемем полагащото ни се място в историята! Не ми пука дали е въпрос на късмет или умение. Трябва ми само още една провокация!''
17.
Роб Мелроуз пристигна в хотел „Черният бик" в Къркби Стивън и незабавно тръгна към стаята на Ани. Когато тя му отвори, той нахълта вътре с арогантността на ученик и започна да я хока.
- В Лондон са много недоволни - заяви с префърцунен акцент, който я накара да стисне раздразнено зъби. - Много недоволни. Уил Пайпър е горещ картоф от политическа гледна точка, а ти му позволи да се измъкне. Това ще се отрази зле на кариерата ти, Ани. Много разочароващо. Имам двама души, които чакат долу. Да се размърдаме, а?
Тя беше напълно облечена, трябваше само да си обуе обувките. Накара го нарочно да чака, като седна на леглото си и бавно започна да ги завързва. Сякаш мина цяла вечност, докато приключи.
- Виж какво, Роб, в заповедите ми не влизаше да държа Пайпър на каишка. Трябваше да му помогна да открие сина си. Той сам реши да избяга. Не зная защо. Но няма за какво да ме вините.
- Сигурен съм, че ще имаш възможност да заявиш невинността си в служебния си доклад, но дотогава моите заповеди са да открия две изчезнали лица - Пайпър и сина му. Знаеш коя е жената на Пайпър, нали?
- Да, Роб, знам - уморено отвърна Ани.
- В такъв случай можеш да си представиш какви лайна ще се изсипят отгоре ни от ФБР и Държавния департамент. Моята работа е да ги открия днес, а твоята е да ми помагаш както намеря за добре. Предлагам да си изберем тихо местенце в салона и да ме запознаеш с всичките си действия в Къркби Стивън и предградията му.
- Да, става - дръзко отвърна Ани и грабна чантата си. Той не усети подигравката ѝ, когато тя каза: - Мисля, че трябва да обърнем особено внимание на... предградията.
Кени и хората му пристигнаха в Къркби Стивън и паркираха недалеч от хотел „Черният бик". Хората от екипа за наблюдение от Грум Лейк бяха установили точното местоположение на Ани Лок по сигнала от нетпена ѝ и следяха целия ѝ имейл и телефонен трафик, справяйки се с кодиращите алгоритми на МИ-5 като нагорещен нож с масло. Както обичаше да казва Кени в подобни ситуации: „В ръцете ни е". Неговите наблюдатели никога не бяха попадали на шифър, който да не могат да разбият. Именно с това си вадеха хляба. Гордееше се страшно с хората си и мисията им, но краят наближаваше, както се казва, и той нямаше ни най-малка представа какво ще прави след закриването на Зона 51. Понякога, когато беше в почивка и вкарваше повече пиячка в кръвта си, тайно се надяваше, че с настъпването на Хоризонта ще бъде заличен заедно с останалото човечество. По този начин нямаше да му се налага да се задоволява с по-незначителна работа.
Но сега, докато се разтъпкваше и оглеждаше Маркет Стрийт, той мислеше единствено за работата си. Щеше да открие Уил Пайпър, да научи какви ги вършат той и синът му и да разбере кои, по дяволите, са тези „библиотекари". И след това щеше здравата да го начука на господин Пайпър, стига да може да намери основателна причина за това. Вярно, Пайпър беше ОХ, но това не пречеше хубавичко да си изпати, пък и по този начин щеше да се погрижи за една недовършена работа. Беше длъжник на Малкълм Фрейзър. И освен това, ставаше въпрос за честта на наблюдателите. Докато го пребиваше, щеше да се погрижи Пайпър да разбере, че всеки удар идва от Малкълм, че е юмрук от онзи свят.
Ани седна на забутаната маса в дъното на лобито заедно с Мелроуз и другите двама агенти на МИ-5. Познаваше ги - свестни момчета, които сигурно споделяха мнението ѝ за Мелроуз, но си мълчаха в присъствието на шефа си. Подложките за бира на масата воняха на мая. Тя ги събра и ги метна на съседната празна маса. Мелроуз отпрати сервитьора, като каза, че не са нито гладни, нито жадни, и когато онзи замърмори сърдито, отбеляза: