Монахините обаче сякаш нямаха нищо общо с преобладаващото настроение. Като истински професионалистки те играеха ролята си, показваха крака и изричаха всички уместни мръсотии, за да повдигнат духовете. Франклин поради загубата си не беше в настроение за лудории и се чувстваше глупаво в монашеското облекло. Едно момиче обаче се оказа особено настоятелно в ухажването на 68-годишния държавник и успя да го посъживи.
Тя бе червенокоса красавица с млечнобяла кожа. Със сигурност още нямаше двайсет. По време на вечерята се грижеше чашата му да бъде винаги пълна, а накрая настоя да оближе пръстите му. След това го замъкна в една от страничните стаички и седна в скута му.
- Хубаво девойче си - каза ѝ Франклин. - Идвала ли си и друг път тук?
- Да - отвърна момичето със силен северен акцент, докато си играеше с дългата му оредяваща коса.
- Как се казваш?
- Сестра Абигейл.
- Питам за истинското ти име.
- Абигейл.
- Разбирам - рече Франклин. - Значи не използваш nоm de plume.
- Какво?
Франклин се изкиска.
- Използваш истинското си име.
- Аха.
Тя пъхна ръка под расото му, но той спря пълзенето ѝ нагоре и я махна.
- Ти си много сладко момиче и ще напълня купичката ти за дарения, но предпочитам да поговорим, вместо да си играем.
- Защо? - попита момичето.
Той я свали от коляното си и я сложи да седне до него.
- Защото съм стар и тъжен.
- Защо си тъжен?
- Защото неотдавна получих писмо от Америка, че добрата ми съпруга се е споминала.
- Болна ли е била?
- Да, болна беше.
- Дошло ѝ е времето значи - съчувствено рече момичето. - На всеки му идва времето. Не бива да си тъжен. Такава е Божията воля.
Франклин като че ли остана доволен, че му предоставят тема за разговор.
- Не съм сигурен, че споделям напълно калвинистките принципи, че всичко под слънцето е предопределено от Бог. Със сигурност има някои елементи, които са под прекия контрол на човека.
- Не е вярно - заяви момичето. Когато повдигна колене, за да се намести по-удобно, палавата ѝ роба се разтвори и разкри всичко.
- На път съм да изгубя посоката на мислите си - замънка Франклин, като оправяше дрехата ѝ. - Ето, така е по-добре. Абигейл, изглеждаш много уверена в твърденията си по този богословски въпрос. Защо? На това ли са те учили?
- Уверена съм, защото знам.
- Според мен човек може да знае наистина нещо единствено по силата на прякото наблюдение. Вярата изисква повече, тъй като не можем пряко да наблюдаваме Божиите дела. Единствените неща в живота, за които искрено мога да кажа, че знам, са нещата, които съм видял и изучил.
- Знам за теб - рече Абигейл. - Ти си изобретател, нали?
- Точно така.
- Изобретил си гръмотевицата.
Франклин така се разсмя, че едва не падна от канапето.
- Не чак дотам, мила моя! Нея я е изобретил Бог. Аз просто описах свойствата ѝ и изобретих гръмоотвода, за да укротя гнева ѝ. Откъде знаеш за мен?
- Чух барона, когато говореше за теб.
- Къде?
- В къщата.
- Ти там ли живееш?
Тя кимна, но докато го правеше, по бузата ѝ се стече сълза.
- За барона ли работиш? - попита Франклин.
Тя кимна.
- Но нима това не е по-добре, вместо да скиташ по улиците като толкова много бездомници?
- Искам да се прибера у дома.
- Тогава кажи на барона и не се съмнявам, че ще те пусне.
- Няма. Зачислена съм му.
Франклин се усмихна.
- Предполагам, искаш да кажеш, че си му дадена за слугиня. Как е станало така, че си се озовала при него?
- Избягах от вкъщи. Не биваше да го правя, но го направих. Един пътник ме намери на пътя и ме взе със себе си, накара ме да правя разни неща с него и с други мъже. Отведе ме в Лондон и ме продаде на барона. Сега принадлежа на Негово Благородие. Трябват ми петнайсет паунда, за да откупя свободата си. А после трябва да намеря пътя за дома.
Франклин поклати глава.
- Ама че история, дете! Петнайсет паунда! Престъпна сума предвид обстоятелствата и абсолютно престъпното деяние. Ще говоря с барона и ще видя какво мога да направя.
Тя се хвърли в обятията му и замоли:
- Моля ви, добри сър, отведете ме у дома. Готова съм на всичко. Всичко!
Той се освободи от прегръдката ѝ.
- Мога единствено да поговоря с барона. Боя се, че в моята чиния има твърде много, за да мога да се погрижа и за твоите проблеми, макар да си заслужават. Задава се война. Страната ми е пълна с момичета като теб и трябва да се опитам да спася колкото може повече хора.