Макар изобщо да не му се искаше да се откъсва от четивото си, Уил остави дневника на Франклин веднага щом чу приглушените гърмежи.
Бенджамин Франклин във Вектис! Какво е открил там?
Трябваше да спре. Това беше изстрел. Тежката кавалерия бе пристигнала.
Скри томчето под дюшека и събуди Филип.
- Разтъркай очи, хлапе - каза той на момчето. - Спасителният отряд май е горе.
Вторият приглушен изстрел потвърди предположението му.
Седнаха закопчани за леглата си и зачакаха трепетно. Накрая чуха приближаващи гласове, но не откъм склада, а откъм преддверието, водещо към помещението на писарите и Библиотеката. Вратата се отвори и на прага се появи Кейша. Уил моментално разбра, че нещо страшно се е объркало и че спасението отпада като опция.
Опита се да стане, забравяйки за момент, че е закопчан за леглото.
- По дяволите! - изруга той.
Филип беше шокиран при вида на ранените пленници.
- Татко?
- Всичко е наред, Филип.
Ани обърна глава към Уил, макар да не можеше да го види.
- Уил? Ти ли си?
- Аз съм. Ранена си. - По крака ѝ се стичаше струйка кръв. - Кейша, освободи ме да помогна.
Кийлън възрази, но Кейша изпълни молбата му.
- Да не направиш някоя глупост - умолително му прошепна тя. - Вече има един мъртъв.
Уил се изправи и колкото можеше по-внимателно махна тиксото от очите на Ани. Тя се огледа уплашено и забеляза редиците празни легла.
- Какво е това място?
- После - отвърна Уил. Без да иска разрешение, той вдигна полата ѝ, за да огледа раните. - Сачми. Кейша, донеси чисти превръзки и спирт. А също кибрит и пинцети.
- Добре съм - каза Ани. - Той се нуждае от помощ.
- Кой е той? - попита Уил.
- Шефът ми.
- А кой е бил убит?
- Името му е Мичъл - съкрушено рече тя. - Агент.
С помощта на мръщещия се Кийлън положиха Мелроуз на едно легло. Той незабавно се сви на кълбо и застена още по-силно.
- Някой знае ли, че сме тук? - обърна се Уил към Ани.
- Млък! - заповяда Кийлън.
- Кийлън, качвай се горе - намеси се Кейша. - Имаш работа за вършене. Ендрю, иди с него и донеси спирт, превръзки и всичко, което поиска Уил.
- Първо трябва да ги закопчаем, Кейша - настоя Кийлън.
- Няма къде да избягат. Вратите са заключени, аз съм при тях - отвърна тя.
- Не е достатъчно - изсумтя Кийлън. - Ендрю, вземи пушката и застреляй всеки, който се опита да направи някоя глупост. Аз ще донеса нещата.
Младежът кимна мрачно и взе пушката от чичо си, но когато Кийлън излезе, Кейша му нареди с авторитета на майка да държи оръжието с дулото към земята.
Ани най-сетне успя да отговори на въпроса на Уил:
- Другият ни агент, Дейвид, успя да се измъкне. Фермата ще бъде пълна с полицаи след по-малко от час.
Двамата коленичиха над Мелроуз, но Кейша беше онази, която махна кърпата. Мелроуз зае защитна позиция и вдигна ръце да се съпротивлява, смотолеви нещо, но внезапно притихна, сякаш силите му се изчерпаха напълно. Окото му беше подуто, кървящо и затворено, а бузата му беше кърваво месо.
- Трябва да иде в болница, Кейша - рече Уил. - Не можем да се справим с подобни рани. Някоя сачма може да е попаднала в мозъка му.
- Не! - отсече тя. - Никакви болници. Ще трябва да се оправяме тук.
Уил мислеше бързо.
- Виж, Кейша, разполагате със съвсем малко време преди да дойде полицията. Отнесете го горе и го оставете край пътя. Те ще го намерят и ще се погрижат за него. Разполагате с предостатъчно заложници. Един повече или по-малко е без значение.
Тя тутакси прие предложението му.
- Ендрю. Иди и кажи на Даниъл или Кийлън да дойде и да помогне. Ще направим това, което предложи Уил.
Младежът се намръщи.
- Но чичо Кийлън каза...
- Не ме интересува какво е казал! Ще слушаш майка си!
Ендрю не помръдна и леко надигна пушката.
- Уил, обещай, че няма да направиш някоя глупост, докато Ендрю е навън.
Уил искрено обеща и Ендрю с неохота излезе.
Кръвта потече по-силно през клепача на Мелроуз. Кейша се изправи. В склада имаше чисти кърпи и тя отиде да вземе няколко.
Уил видя, че Ани се тресе на пристъпи. Взе одеялото от леглото си, загърна я с него и я прегърна, за да я стопли.
- Съжалявам, че ти вързах тенекия - рече той. -Трябваше да го направя, за да намеря Филип.
- Здравей, Филип - немощно поздрави тя.
- Здрасти - отвърна момчето и се намръщи.
- Какво правят те тук? - попита Ани.
- По-късно ще ти обясня. А сега да помислим как да се измъкнем от тази каша.
Ани най-сетне престана да се владее и се разплака, като се извиняваше между хълцанията, че един обучен агент не бива да се държи по такъв начин.