- Работата ни приключи - каза той. - Открихме всички без Медисън. Ти намери трима, аз двама, така че отговорът е ясен.
- Аз намерих още един - каза тя, забила поглед в краката си.
- Значи все пак си попаднала и на Медисън? - попита той.
- Не. Открих вас.
Франклин въздъхна тежко.
- Не искам да научавам. - Последва дълго неловко мълчание и накрая той добави: - Скоро ли е?
- Не, не е скоро.
- Е, това е добре, защото имам много работа за вършене, преди да заспя завинаги. И тъй, ето с какво разполагаме: Вашингтон - четиринайсети декември хиляда седемстотин деветдесет и девета, Хамилтън - дванайсети юли хиляда осемстотин и четвърта, Адамс и Джеферсън, колкото и да не е за вярване, на една и съща дата - четвърти юли хиляда осемстотин двайсет и шеста, Джей - на седемнайсети май двайсет и девета. Медисън, Бог да благослови душата му, ги надживява, ако не сме го пропуснали. Знаеш ли какво означава това, Абигейл?
Тя поклати глава.
- Ако започне война, тези хора, нашите най-добри лидери и генерали, няма да загинат на бойното поле, нито ще бъдат обесени от британците. Ще живеят хубав и дълъг живот. Това означава, Абигейл, че ако се вдигнем на оръжие срещу Англия, ще победим! Точно това ще кажа на другарите си - да бъде война!
22.
Когато Ани се размърда, Уил бързо скри дневника под дюшека. Почти нямаше време да проумее прочетеното. Преди години бе открил с изумление, че Библиотеката е повлияла на хора като Жан Калвин, Нострадамус и дори на Уилям Шекспир. Сега пък научаваше, че е изиграла роля и в Американската война за независимост! Откровението го замая, но дрезгавият глас на Ани рязко го върна в настоящето.
- Колко е часът? - попита тя, посягайки със свободната си ръка към бутилката вода до леглото.
- Почти седем. Как е кракът ти?
- Възпален. Мислиш ли, че са прибрали Мелроуз?
- Надявам се, но не вярвам, че ще спасят окото му.
- Не бих казала нещо толкова ужасно, но мисля, че една превръзка ще му отива.
Филип се изкиска.
- А, и ти си буден - рече Уил. - Как я караш?
- Трябва да си изпразня мехура - намусено рече момчето.
- Можеш да пикаеш в бутилката - предложи му Уил.
- Няма да го направя пред нея! - запротестира Филип.
- Дали полицията вече е пристигнала? - попита Ани.
Уил сви рамене.
- По-добре да не е само пътен полицай Уилсън. Той дори нямаше оръжие, нали?
- Можем да реагираме адекватно на ситуации със заложници, Уил - зае защитна позиция Ани. - Имаш съвсем смътна представа за способностите ни в тази страна.
- Е, тогава да се надяваме, че ще успеят да се справят с неколцина фермери с пушки.
Филип реши да се разкрещи с пълно гърло.
- Трябва да се изпикая!
Секунди по-късно Кейша влезе откъм преддверието със сина си Ендрю.
- Ето така стават нещата тук - каза Филип.
Кейша организира пишпауза за всички и след като те се върнаха по леглата си, Ендрю излезе и я остави сама с тях.
Тя седна уморено на едно празно легло.
- Е, какво е положението горе? - попита Уил.
- Имаме си доста голяма компания, ако питате мен - отвърна е въздишка Кейша. - Иска ми се това изобщо да не се беше случвало.
- Така е било писано - рече Уил. - Това е шантавото на съдбата, макар че едва ли трябва да ти го казвам.
Тя кимна сериозно.
- Свързаха ли се вече с вас? - попита Уил.
- По телефона. Мъж с любезен глас. Аз вдигнах първия път. Попита дали ти и Филип сте вътре, но Даниъл отказа да отговори.
- Ще поискат нещо от вас. Някакъв жест на добра воля. Защо не пуснете Филип?
- Даниъл не позволява. Заинатил се е. Ужасно упорит човек е. Винаги съм харесвала това у него.
- Тогава им предайте Ани.
- И това няма да стане.
- Тогава какво? - попита Уил. - Как според Даниъл ще приключи всичко това?
- И той самият не знае.
- Но ти знаеш, нали? Не вярвам, че нямаш представа.
По бузата ѝ се стече сълза.
- Ела да се поразходим, Уил - рече Кейша.
Той вдигна ръката си и тя го освободи. Излязоха в преддверието и Кейша му предложи да се разходят из Библиотеката.
- Не можем ли да седнем при писарите, без да ги притесняваме? - попита Уил.
Тя каза, че става.
- Малко неща ги разсейват, когато работят.
Влязоха в стаята на писарите и те почти не им обърнаха внимание. Хейвън беше там и четеше учебник. Кейша ѝ каза да се качи горе, но я предупреди да не се приближава до прозорците и да не дърпа завесите.
- Полицията още ли е тук? - попита момичето.
Майка ѝ кимна.
- Мога ли да поседя с Филип?
- Ако внимаваш - рече Кейша. - Моля те да не му махаш белезниците. За твое добро е.