- Това трябва да е ключът за дешифриране! - възкликна Нанси. - Уил си остава най-хитроумният от всички. Лора, дай ми гласово управление върху компютъра.
Нанси бързо извика програма за използване на тунели, прехвърли кодираното съобщение и въведе Heterochromia iridum като ключ.
И съобщението се появи.
Нанси видимо затрепери, докато четеше съобщението. Помъчи се да се вземе в ръце, но битката между държавния служител и майката и съпругата си личеше.
- Втора библиотека - с несигурен глас рече тя. - Някой е искал Филип да научи за нея. А сега Уил иска Грег да научи. Историята се повтаря. Виж какво, Лора. Знам, че е трудно, но за доброто на всички трябва да си мълчиш за това, става ли?
Лора ровеше в шкафа. Намери пакет цигари и запалка, пъхнати зад топче хартия.
- Извънредни запаси - обясни тя. Ръцете ѝ трепереха, докато палеше. - Няма да кажа нищо на никого. Ти какво смяташ да правиш?
Нанси вече действаше. Беше се свързала със секретарката си по телефона и й поръча да открие за кой полет си е купил билет Грег Дейвис. Тъй като Уил не искаше тя да научава, това означаваше, че не иска ФБР да научава. Имаше основателни причини за това и Нанси смяташе да му се довери. Когато ставаше дума за други жени, за доверие и дума не можеше да става. Но когато се отнасяше за случай, беше готова да му повери живота си. И животът на сина им.
Отговорът не закъсня. Грег пътуваше с полет 231 на „Бритиш Еъруейс" до Глазгоу. излитащ в 19,00 ч. Нанси каза на секретарката си да ѝ запази билет за същия полет. После помоли Лора да я остави насаме, за да поговори с шефа си.
Директор Париш беше ядосан още преди началото на разговора.
- Къде си, по дяволите?
- В Ню Йорк.
- Защо?
- Работя по нова следа.
- Нещо обещаващо?
- Твърде рано е да се каже. Ще ми трябват няколко дни, за да разбера как ще се развият нещата.
- Нямаш няколко дни. Искам те утре сутринта в базата „Ендрюс" за полета на Външно министерство до Пекин.
Нанси затаи дъх, после изтърси:
- Съжалявам, сър, но не мога да се явя.
Последва неловка пауза.
- Май не те чух добре. Това е пряка заповед, Нанси.
- Разбирам много добре. Ако смятате, че е нужно да ме освободите заради това, ще предам значката и оръжието си в отдела в Ню Йорк. Но трябва да продължа по следата и смятам да го направя със или без значка.
Не можеше да каже дали звукът от другата страна беше въздишка, или съскането на парата, излизаща от ушите на Париш.
- Господи, Нанси, надявам се да знаеш какви ги вършиш. Никак не ми се иска да те губя. Това е първото ти и последно неподчинение, което ще ти се размине.
Нанси забеляза Грег да си купува шоколад в чакалнята на авиокомпанията. Продължи да го следи известно време, като се опитваше да прецени психическото му състояние. Стори ѝ се, че е малко нервен, но той по принцип не беше от флегматичните. Тя винаги се беше опитвала да бъде обективна спрямо него. Беше лесно да се съгласи с твърдението на Уил, че е нагаждан, че му е чоглаво, задето така и не бе реализирал многообещаващата си кариера на младини, че не е достатъчно добър за дъщеря му. Нанси обаче предпочиташе да вижда Грег от своята гледна точка. За нея той беше свестен тип, макар и малко неефективен може би. На никого обаче не би пожелала бремето да бъде зет на Уил Пайпър.
Самата тя също трябваше да пазарува, тъй като бе пристигнала на летището само с ръчната си чанта. Беше оставила пистолета си на шофьора, така че дори чантата ѝ бе лека като перце. Започна с куфар с колелца и продължи да обикаля магазините, за да го напълни с дрехи и тоалетни принадлежности. Когато се снабди с всичко необходимо, изтъркаля куфара до мястото на Грег и разигра малка сценка.
- Грег? Какво правиш тук?
Шокираният му поглед ѝ се стори смес от изненада и смущение.
- Нанси! А стига бе! Пътувам за Шотландия по работа. Ти какво правиш тук?
Нанси заряза преструвките.
- Отивам да прибера Уил и Филип у дома, Грег - сериозно рече тя.
- Промени ли има? - развълнувано попита той. - Преди малко говорих с Лора, но нямаше нищо ново.
- Било е преди да разбера със сигурност, че са в онази ферма в Пин. Сега вече знам.
- Откъде научи?
Тя седна до него.
- От имейла, който си получил.
Той се сбърчи като вчерашно суфле.
- Съжалявам, Нанси. Видяла си какво е написал Уил. Не искаше да ти казвам. Какво да правя?
Тя докосна ръкава му.
- Направил си това, което си смятал за правилно. Не те виня. Но ето че знам и идвам с теб. Можеш ли да повярваш? Втора библиотека?