- Чий е? - попита министър Котинг.
- Не можем да видим разпознавателни знаци от този ъгъл - каза Сандейдж. - Майоре, пуснете образа през базата данни - спокойно нареди той.
Техникът завъртя трекпада си и зареди програма за разпознаване на образи, която за няколко секунди откри 100-процентово съвпадение. Пусна го на екрана - стелт хеликоптер Mi-23/180.
Министър Котинг беше първият, който реагира на глас:
- Боже мой! Свържете ме с премиера.
Облечените в черно бойци на земята се спускаха методично по склона към фермата, незасегнати от безразборния огън на специалния екип и сякаш без да обръщат внимание на прелетелите над главите им изтребители. Двамата мъже начело на групата се насочиха към плевнята. Промъкнаха се до нея и откриха, че портата е отключена. Единият я отвори колкото да влезе и вторият го последва, поставил ръка върху рамото на водача.
- Стреляй! - извика Кийлън на племенника си Дъглас зад балата сено.
Сачмите разкъсаха натрапниците и пробиха дупки в портата на плевнята.
Кийлън вкара втори патрон в цевта и предпазливо приближи окървавените мъже.
- Никога досега не съм стрелял по хора - каза младият му племенник и потръпна.
- Покривай страничната врата - нареди Кийлън, без да обръща внимание на чувствата на момчето.
Пъхна ботуш под едно от телата, преобърна го с пъшкане и включи фенера си.
Примигна няколко пъти при вида на лицето, но единственото, което излезе от устата му, бе:
- Мамичката му!
Министърът на отбраната пристъпи към командната конзола. Беше видимо пребледнял.
- Какво каза премиерът? - попита генерал Сандейдж.
-Да действаме. - От озадаченото изражение на Котинг си личеше, че не може да повярва на думите, излезли от собствената му уста. - Колко време ще е нужно на Специалните въздушни части да стигнат дотам?
- Твърде много - отвърна Сандейдж. - Двайсет и втори полк на СВЧ е разположен в Кридънхил в Хиърфорд. Иска ми се да пратя тях, но Първи ланкастърски ще стигне по-бързо. Те са в Йоркшър. Дотогава предлагам изтребителите да се намесят.
Веднага след второто прелитане на изтребителите над фермата командирът на ескадрилата получи заповед от базата „Булмър".
- Говори капитан Роджърс. Нареждам незабавна атака и унищожение на неприятеля.
Командирът на ескадрилата зави наляво и с пресекващ глас поиска повтаряне на заповедта.
Когато тя бе потвърдена, пилотът нареди на подчинените си да активират оръжейните системи и да преминат в атака.
Кени наблюдаваше въздушното шоу през мерника и извика на хората си:
- Обръщат отново.
Последва серия гърмежи от 40-милиметрова картечница, последвани миг по-късно от оглушителна и ярка експлозия насред склона. Хеликоптерът избухна в пламъци и полетя към земята.
- Не мога да повярвам! - извика Кени. - Това е истинска шибана война!
Изтребителите насочиха огъня си към десантниците и всеки път, когато трасиращите куршуми се забиваха в земята, полицаите надаваха радостни викове зад прикритията си.
Нанси беше дотолкова погълната от въздушното представление, че не усещаше студа и влагата от земята, които се просмукваха през дрехите ѝ. Грег понечи да се изправи, за да вижда по-добре, но тя го смъкна обратно долу.
- Само се моли да решат, че сме от добрите - извика му тя. - Иначе ще ни подпалят задниците.
При всяко преминаване на изтребителите нашествениците се опитваха да насочат огъня си към тях, но самолетите прелитаха твърде бързо. Атаката им принуди десантниците да спрат на стотина метра от фермата и сражението продължи там двайсетина минути или повече, когато над Молерстанг се чу друг звук - настойчивото думкане на ротори.
Пет хеликоптера AW-159 „Уайлдкат Линкс" с британския флаг на фюзелажа се спуснаха от сумрака и кацнаха на пътя зад позициите на полицаите.
Цяла рота от Първи батальон на Първи ланкастърски полк се стовари на бойното поле. Британските войници атакуваха периметъра на фермата от север и юг. Методично обкръжиха останалите бойци и петнайсет минути по-късно последният от облечените в черно нашественици рухна мъртъв на земята.
По време на престрелката заблудени куршуми профучаваха над главите на Нанси и Грег, но минута след последните изстрели тя се изправи на колене, за да прецени обстановката.
Ясно беше, че операцията на британските сили е успяла. Въпросът бе срещу кого беше насочена тя. В хаоса след сражението, докато хора викаха за медици и полицаите използваха високоговорители, за да предупредят войниците да стоят настрана от сградите, Нанси реши да действа. Беше почти шест вечерта, но тя все още не бе изпълнила мисията си.