— И как точно изглеждат перверзниците? — обади се Дерек.
— Като теб! — заяви Карли и го сръчка с лакът в ребрата.
* * *
До единайсет барът така се беше препълнил, че нямаше място дори за правостоящи, и всички гледаха да се набутат колкото се може по в края на стаята. Не след дълго Реджина разбра защо.
Френската поп музика беше заменена с лесно познаваемата песен на Фатс Домино „Боровинков хълм“ и задната част на помещението бе преобразена в сцена, окъпана в синя и златиста светлина от прожекторите на тавана. Отцепената зона беше оборудвана с малка старомодна кухненска печка и квадратна пластмасова масичка. До печката стоеше красива жена с тъмна коса до раменете и къс бретон. Облечена беше в старомодна карирана рокля, силно пристегната в кръста с разкроена престилка с надпис „ЩАСТЛИВА ДОМАКИНЯ“. На краката си носеше обувки от черна лачена кожа с високи платформи.
— Прическата й е като твоята — отбеляза Дерек. Карли я огледа.
— Вярно — потвърди. — Несъмнено трябва да направиш нещо по въпроса с размъкнатата хипарска блуза и селската пола, но пък косата ти е много шик.
— Нямах намерение да си подрязвам бретона чак толкова. Но клъцнах малко повечко от едната страна и после трябваше да го подравня и…
— Все тая. Остави го така — прекъсна я Карли. — Върши чудеса за външния ти вид.
Жената на импровизираната сцена се наведе да отвори вратата на печката и полата й се вдигна достатъчно, че да разкрие копринените й чорапи с ръб и жартиерите й. Публиката я аплодира и се чуха няколко откъслечни викове. Реджина усети как по страните й плъзва руменина, но въпреки това запази самообладание.
Жената извади апетитен пай от печката и го занесе на масата. После свали с артистични движения престилката, повя си с нея и я метна в публиката. Пак я посрещнаха одобрителни викове и аплодисменти. След това бръкна с пръст в средата на пая, извади го и го облиза предизвикателно.
— Какво се случва тук? — Реджина попита Карли.
— Шшшт. Просто гледай.
Жената пак си повя, този път с платнена салфетка, и се обърна с гръб към тълпата. С една ръка бавно разкопча ципа на роклята си и тя се свлече в краката й. Реджина почти не чуваше музиката от всичкото ръкопляскане и подсвиркване. Жената се обърна към публиката, останала единствено по червен сатенен сутиен със заострени чашки, червени бикини и жартиери, копринените чорапи и високите обувки.
— В стриптийз бар ли сме? — не се сдържа Реджина.
— Не! Това е бурлеска — обясни сепнато Карли. — Не ми казвай, че никога досега не си гледала такова представление.
„Сигурно се шегуваш“ — помисли си Реджина.
Жената разкопча сутиена си и разтръска рамене, за да се свлече. Реджина извърна поглед, но като надникна тайничко към сцената, сутиенът вече лежеше на пода и пищните обли гърди на красавицата бяха покрити единствено с лъскава червена лепенка върху всяко от зърната й. В следващия момент извади голям нож и започна да реже пая на парчета.
Контрастът между сочното, разголено тяло на жената и тривиалното действие, което изпълняваше, беше объркващ. Но някак успя да отвлече вниманието на Реджина от сексуалния характер на цялата сценка. Тогава обаче жената взе едно от парчетата в двете си ръце, отхапа си и капка боровинков пълнеж се стече между гърдите й. Лицето й придоби пресилено смаяно изражение и тя плъзна пръст от пъпа към цепката на бюста си, събирайки боровинковото сладко и облизвайки пръст с притворени от наслада очи и похотлив език. Реджина изтръпна и си помисли, че тази госпожичка не би изглеждала по-развратно, дори ако се разкрачеше на сцената и започнеше да се самозадоволява.
И тогава усети, че дишането й се е учестило, а зърната й са станали твърди и свръхчувствителни под памучната материя на сутиена й.
— Мисля да си ходя — каза моментално.
— Не говори глупости! Шоуто тъкмо започва — нахока я Карли.
— Уморена съм. — Реджина скочи от столчето и си проби път през тълпата до входната врата, където се виеше дълга опашка от хора, чакащи да влязат.
Запита се защо ли винаги се чувстваше най-сигурно отвън.
6
На сутринта върху бюрото й имаше бележка от Слоун. „Ела незабавно.“
Щом Слоун искаше да говори с нея, помисли си Реджина, значи навярно вселената й помагаше да разреши дилемата относно докладването за „случката“, както вече беше свикнала да нарича вчерашното си приключение.
През цялото време в метрото на път за работа беше размишлявала дали да каже на Слоун за видяното на четвъртия етаж или не. Когато вратите се отвориха на спирката на Четирийсет и втора улица, вече беше стигнала до заключението, че е нейна отговорност да мисли на първо място за библиотеката, затова е длъжна да докладва за провинението на непознатия. Оставаше единствено въпросът в кой момент и по какъв начин да засегне темата. Но призовката да се яви в кабинета на Слоун при първа възможност ускори хода на нещата.