— Искали сте да ме видите? — обади се Реджина от вратата.
Слоун седеше зад бюрото си и прелистваше небрежно брой на „Съвременна булка“. На монитора пред нея вървеше ревю на булчински рокли от Вера Уанг.
— Да — потвърди Слоун. — Искам да ме придружиш на сбирка на „Младите лъвове“. Знаеш ли за какво става дума?
Реджина поклати глава.
Слоун въздъхна.
— Мероприятието е част от кампанията ни за набиране на средства. „Млади лъвове“ е група, в която членуват младежи на възраст между двайсет и трийсет години. Ще ти намеря брошури, за да се информираш. За момента е наложително да знаеш, че финансират галавечеря, по време на която връчваме ежегодните си награди за художествена литература. Тази година изоставаме чудовищно от графика. Комисията е в състав от членове на библиотечната колегия и читателското съвещателно тяло, което се произнася за номинираните и печелившите.
— Мисля, че съм чувала това-онова по въпроса — каза Реджина, питайки се как ли да осъществи възможно най-плавен преход към невинните си свидетелски показания.
— Радвам се. Като и да е, искам от теб да водиш записки по време на срещата. Бях възложила задачата на една стажантка, но понеже тя напусна, ще се наложи ти да се нагърбиш. Срещата ни е в стаята на Управата на втория етаж в десет.
Реджина беше слушала доста за тази стая — една от най-пищно обзаведените в цялата библиотека. Но никога досега не я беше виждала със собствените си очи и страшно много се вълнуваше, че й се удава шанс. Въпреки това над главата й продължаваше да виси черен облак.
— Добре, но преди срещата искам да ви кажа нещо…
— Не сега, Реджина. Да вървим.
Слоун излезе от сайта за сватбена конфекция и преметна кожената си чанта „Шанел“ през рамо.
Реджина я последва покорно към дъното на коридора. Шефката й като че ли не беше в настроение за приказки, затова и Реджина не пророни дума.
Стаята на Управата изцяло оправда славата си; тиковият й паркет и изящно изваяна от бял мрамор камина я превръщаха в истински еталон на великолепието. Върху камината беше инкрустиран следният надпис:
НЮ ЙОРК ИЗДИГНА ТАЗИ СГРАДА
ЗА НУЖДИТЕ НА ЦЕЛИЯ НАРОД. МСМХ.
Овален десен от деликатно преплетени кремави барелефни отливки красеше тавана. От центъра му висеше масивен месингов полилей и дори от мястото си Реджина можеше да различи с лекота издълбаните в метала лъвове и маски на сатири.
Реджина седна зад масата от тъмно дъбово дърво, разположена в средата на стаята. Всички останали места вече бяха заети. Пред всеки от присъстващите имаше бележник, подострен молив и шише с вода.
— Ще изчакаме и Себастиан, преди да започнем — изчурулика с писклив гласец дребна брюнетка.
Докато групата чакаше и из стаята се носеше дискретно шушукане, Слоун се наклони към нея и каза:
— Ще те представя, когато всички пристигнат. Мисля, че очакваме само ръководителя на комисията. А, ето го и него. Себастиан Барнс.
Реджина проследи погледа на Слоун до вратата и едва не припадна.
На входа стоеше мъжът от четвъртия етаж.
7
— Да се залавяме за работа — каза мъжът и зае председателското място на масата. Тъмният му чар имаше още по-свирепа притегателна сила в контекста на съвещателната стая. С високите си скули и невъобразимо буйна грива, беше същинска подвижна реклама за мъжката колекция на „Ралф Лорън“.
Реджина се намираше на половин маса разстояние от него, но незнайно как тъмните му очи като че ли моментално я засякоха.
Себастиан Барнс.
Колекция „Барнс“.
Реджина забоде поглед в бележника си с пламнало от срам лице.
— Себастиан, преди да започнем… — подхвана Слоун, обръщайки поглед към Реджина.
Не, не, не, мислеше си тя.
— Държа да те запозная с новата ни библиотекарка, Реджина Финч. Ще присъства на съвещанието и ще води записки.
— Добре дошла на борда, Реджина — приветства я Себастиан. Името й прозвуча сюрреалистично от неговите уста. Почувства погледите на останалите присъстващи върху себе си, но не успя да скалъпи отговор. Не отвърна дори с най-елементарно благодаря. Най-учудващото в случая беше, че в погледа му като че ли нямаше и следа от срам; не отчете дори сянка на гузна съвест, задето го бяха спипали в такава неловка ситуация.