Реалният му вид не отстъпваше по нищо на идеализирания му образ във фантазиите й, даже го превъзхождаше. Адонисовото му великолепие вероятно би минало за красота в най-общия й смисъл при някой друг, но неговите тъмни очи и въгленови лъскави коси му придаваха почти екзотично обаяние. А и излъчваше странна енергия, необуздана жизненост — нещо несъмнено еротично.
Той сложи начало на срещата с дискусия относно галавечерята по случай връчването на наградата за художествена литература. Стана ясно, че през последните единайсет години наградите били връчвани през пролетта, но тази година членовете на библиотекарската управа настояваха церемонията да се проведе през есента, което щеше да послужи като добро встъпление за целия сезон и да привлече по-голяма активност по време на празничните мероприятия за набиране на средства. За жалост непредвидената промяна беше довела до хаос в целия им план-график.
— Не ни остава почти никакво време за четене, за планиране… работният ни календар е напълно неизпълним — оплака се една жена.
— Според членовете на управителния съвет събитието се губи през пролетта. Зимните празници са най-добродетелната и благотворителна част от годината и акцентът върху художествената литература ще насочи вниманието на спонсорите към библиотеката точно когато ни е най-необходимо.
— Не можете ли да ги придумате? — попита някой друг. — Имаме стотици постъпления от издателства. Повече от миналогодишните, а тогава разполагахме с двойно повече време. Просто няма начин да отделим на всяка една от книгите в списъка нужното внимание.
Себастиан поклати глава.
— Ще трябва да се справим все някак. Бият ме по гласове.
Буен прилив на възмущение обзе цялата маса.
— Трябват ни повече читатели — заяви жената. — Слоун, ще трябва да поемеш част от заглавията.
— С удоволствие — каза Слоун, макар че като я гледаше как стиска молива, Реджина заподозря, че из главата й се върти точно обратното.
— Слоун, всички сме наясно, че си заета с планирането на сватбата, а внимателният прочит изисква време — отбеляза Себастиан. После обърна поглед към Реджина: — Май ще се наложи да вербуваме новобранеца за тази задача.
— Моля? — сепнаха се Реджина и Слоун едновременно.
— Прекрасна идея — съгласи се дребната, писклива брюнетка. — Трябва да обединим усилията си.
— Почакайте малко — възпротиви се Слоун. — Реджина е моя служителка, затова аз отговарям за разумното разпределение на времето й…
— Не изисквам от нея да чете в работно време, Слоун. А и чу Бетси — всички трябва да вземем участие. — После, сякаш този му аргумент уреждаше спора, отново върна погледа си към Реджина. — Реджина, официално си назначена за читател в комисията по художествена литература. Ще ти разясня условията след срещата. Най-същественото е, че наградата се връчва в подкрепа на младите белетристи — под трийсет и пет годишна възраст. Наградният фонд възлиза на десет хиляди долара. Издателските къщи ни изпращат списък с номинираните от тях писатели, а ние го свеждаме до финалистите. Както вече споменах, ще обсъдим задълженията ти след съвещанието. Сега се налага да пристъпим към есенната читателска серия. Джонатан Сафран Фоер отпадна, така че ни трябва друг кандидат за ноември…
Реджина го гледаше, без да чува и дума от речта му, но при все това запленена от самоувереността и авторитета, които излъчваше. Още не беше запозната с ролите и йерархията в библиотеката, както и с множеството канали за набиране на средства и спонсорски кампании, но имаше ясното предчувствие, че независимо от сцената и събитието, Себастиан ръководеше парада.
Пламналият й поглед намери прибежище в бележника. Воденето на записки беше единственият начин да откъсне очи от лицето му и изразителните жестове на силните му ръце. Как само се опъваше фино раираната риза по широките му рамене! А усмивката му говореше, че каквото и да се случваше в стаята, беше на светлинни години от случващото се в главата му.
Времето като че ли спря и набра скорост едновременно. Не искаше да идва краят на срещата — сякаш изтечеше ли и последното зрънце от пясъчния часовник, Себастиан щеше да изчезне. Знаеше, че смътните й страхове са неоправдани и все пак още не беше готова да се сбогува с чувството от споделянето на една стая с него.