— Които си позволяват какво? — подкани я той, очевидно развеселен. Приведе се напред в нетърпеливо очакване на отговора й, а от притегателната му усмивка чашата вече преля.
— Да правят секс в библиотеката — изсъска с тих гласец.
— Хубава работа! Не мисля, че е редно току-така да отправяш подобни сериозни обвинения — каза Себастиан с такава непорочност в гласа, че за момент я накара да преосмисли цялата случка като плод на въображението си. После се разсмя насреща й.
— Не виждам нищо смешно — възмути се тя.
— Ей, да не забравяме, че ти се промъкваше скришом в забранената стая. Май си голяма палавница.
В следващия момент усмивката му се изпари. Очите му се впиха в нейните по начин, който накара вътрешностите й да се преобърнат. В съзнанието й отново изплува яркият спомен за наведената над пейката жена с провлачена по пода коса… насладата по лицето й, докато Себастиан проникваше в нея пак и пак…
Реджина се изправи и изхвърча от стаята.
* * *
— Как вървят нещата в библиотечния бранш? — попита Дерек, посягайки към пакетчето й с бисквити „Орео“ и налапвайки две наведнъж.
Тя погледна към Карли с намек да коригира лошите обноски на приятелчето си, но съквартирантката й изобщо не я отчете, а просто продължи да лакира ноктите си в неоново зелено.
— Да кажем добре — отвърна Реджина, отвори хладилника и извади спагетите, останали от снощната вечеря.
— Да е имало нови воайорски изживявания? — попита Карли.
— Не.
— Каза ли на шефката си? — поинтересува се Дерек.
Реджина пъхна спагетите в микровълновата.
— Не, не съм й споменавала.
— И ще позволиш на онзи перверзник да се разхожда безнаказано? — престори се на възмутена Карли.
Реджина сви рамене.
— Не мога да кажа със сигурност, че е перверзник. Все пак си вършеше работата в стая, която се оказва, че семейството му е построило.
Седна на масата в трапезарията, избутвайки настрана последната купчина от модни списания на Карли.
— Ало? Не можеш просто така да си излезеш от стаята, без да си довършила пикантната историйка — нахока я Карли.
Нагази в стаята на пети с разперени пръсти на краката. Дерек влезе след нея.
— Как така семейството му е построило стаята? Кои са родителите му?
— Не ми се ще да ти казвам — възпротиви се Реджина.
Карли се разсмя.
— И защо не? Най-накрая ти изпадна интересна информация, и да не искаш да я споделиш с нас?
— Просто знам, че директно ще я раздухате в Туитър или в някой блог, или там в каквато клюкарска мрежа е на мода в момента.
— Не е вярно — каза Карли. — Кълна се, че палавото ти другарче от библиотеката ще си остане нашата малка тайна. И дума няма да обелим. Нали така, Дерек?
— Точно така — изтръби Дерек.
Реджина се поколеба, но нуждата й да сподели с някого надви недоверчивостта й.
— Себастиан Барнс — изстреля, преди да е успяла да се спре.
— Какво за него? — продължи с въпросите Карли.
— Той е палавникът.
Карли си придърпа стол пред масата и се тръсна отгоре му с ококорени очи.
— Гъбаркаш ли ме?
— Съвсем не. Защо? Да не би да го познаваш?
Дерек се присламчи към тях, очевидно заинтересован от отговора на този въпрос. Карли грабна нов брой на „W“ от купчината си списания и го запрелиства бързо към крайните страници. Не откри каквото търсеше и взе още едно. Заровичка се из него, спря се на една страница и го бутна отворено пред лицето на Реджина. Погледа й привлече черно-бяла снимка на елегантна жена в рокля с гол гръб, разкриваща изящния свод на извития й гръбнак. Ръцете с фини пръсти на балерина се протягаха към стъпалата й и почти докосваха изисканите й обувки с токчета.
— Коя е тя? — попита Реджина, неясно защо опасявайки се, че Карли ще отговори: „Приятелката му“. И защо изобщо би я притеснило това? Но вместо това Карли посочи към долния край на страницата: Фотограф Себастиан Барнс.
Нужно й беше време да асимилира видяното.
— Дай да погледна. — Реджина взе списанието и прелисти на следващата страница, и на следващата. Снимката, която Карли й беше показала, се оказа само първата от многото фотографии на Себастиан, илюстриращи уводната статия на броя.
— Този е голяма клечка да ти кажа — обяви Карли. — Когато за пръв път се появи по страниците на списанията, хората го имаха за дилетант — понеже е въшлив от пари, сещаш се. Но той смаза всичките критики още в зародиш със снимки като тази.