— Това не са обувки, а уреди за изтезание — отсъди и избута кутията настрана. Отвори втората и откри същия модел, само че с един размер по-голям. В третата кутия не я чакаше друго.
Първите обувки се оказаха правилния размер. Този факт повече я вбеси, отколкото я изненада.
Реджина хвана в една ръка покритата с кадифе закачалка на калъфа за дрехи и разкопча ципа с другата, питайки се какво ли прави Джес в другата стая и доколко може да се сърди на Себастиан, задето й беше назначил бавачка. Пълен срам.
Издърпа калъфа от закачалката и разкри семпла черна рокля. Нямаше ръкави, но пък деколтето не беше изрязано, а и полата стигаше почти до коляното. Сякаш я беше взел от гардероба на Одри Хепбърн. Всичко, което й напомняше за Хепбърн — независимо Одри или Катрин — й допадаше. Поне роклята демонстрираше вкус, за разлика от обувките, които можеха да послужат като скрито оръжие.
Дойде ред и на розовата торба. Наложи й се да рови из купища розова хартия, докато попадна на плоските пакетчета, увити в черна хартия. Разопакова внимателно най-горното и откри сутиен от ефирна черна дантела. Беше прекрасен, но на светлинни години от обикновените памучни сутиени от „Гап“, които носеше открай време. С деликатните си презрамки и сложната система на префинените кукички, този тип бельо й се струваше крайно непрактично. Остави го на леглото и разопакова следващото пакетче. Измъкна още черна дантела от фината хартия, но този артикул вече беше абсолютна загадка за нея. Имаше кройката на обърнат сутиен и под него висяха четири ивици с кукички в краищата. Тази чудесия й се стори толкова отблъскваща, че директно я върна в торбата.
Следващото пакетче съдържаше чифт черни копринени седем осми чорапи, толкова фини и нежни на допир, че приличаха на пеперудени крилца.
На вратата на спалнята се почука.
— Всичко наред ли е? — попита Джес. Реджина се усети, че Себастиан я чака във фоайето. Трябваше да се поразмърда.
— Да, благодаря.
— Не забравяйте да облечете всичко.
Погледът на Реджина обходи разхвърляните по леглото неща. Дантелената чудесия продължаваше да я озадачава. „Мога просто да си тръгна“ — каза си на ум.
Можеше просто да си излезе през вратата — да информира червенокосата англичанка, че помощта й няма да е необходима. Нищо не й пречеше да остави ключ-картата на рецепцията. И да каже на Себастиан не, благодаря: нямаше намерение да играе ролята на Илайза Дулитъл за амплоато му на Хенри Хигинс. После да си отиде вкъщи, в малката си стаичка и… какво? Да се чуди за какво ли щяха да си говорят на вечерята? Да си фантазира какво ли би било чувството да се изтупаш като модел на „Вог“? А след шест месеца или година, или две да се събуди в същата мизерна стаичка и да спомни с носталгия за времето, когато най-великолепният мъж на земята я бе нарекъл красива.
Защо се премести в Ню Йорк?
Реджина извади загадъчния артикул от черна дантела от торбата и пъхна плахо глава през вратата.
— Джес, извинявай, че те занимавам…
— Нали затова съм тук — обади се Джес добронамерено.
— Нямам и представа какво е това. — Реджина вдигна с два пръста черната дантела, все едно че държеше хапливо животинче.
— Жартиери. Не е изключено да те затруднят. Нека ти помогна. Не се сърди, но се бавиш цяла вечност.
По всяка вероятност Джес си имаше по-важна работа от обличането на голяма жена, сякаш беше безпомощен първокласник. Нищо чудно, че я пришпорваше.
— Добре, благодаря ти — съгласи се Реджина, отстъпвайки настрана, за да пусне Джес в спалнята.
Джес сложи ръце на хълбоците си и огледа преценително нещата, разпръснати върху леглото.
— Каква разкошна рокля. Идеална за фигурата ти. Себастиан има набито око.
— Виж, обувките… — намръщи се Реджина с враждебен поглед към кутиите на „Прада“. — Не знам как ще ходя на тези токчета. Май ще остана с моите си.
Джес погледна към краката на Реджина и поклати бавно глава.
— Не бих те посъветвала.
Реджина кимна.
— Добре, тогава просто ще ходя много предпазливо.
Джес видимо се успокои.
— Чудна идея. А сега облечи сутиена и бикините, а аз ще ти помогна с жартиерите и чорапите.
Реджина зачака Джес да излезе от стаята, но тя като че ли нямаше намерение да прояви съобразителност.