— Честно казано, не съм свикнала да се преобличам пред други хора — обясни Реджина свенливо.
— Реджина, аз съм стилистка. Пред мен са се събличали някои от най-прочутите жени в света. Освен това Себастиан те чака във фоайето и бих побързала, ако бях на твое място.
Реджина се почувства глупаво. Жената се опитваше да й помогне, а тя й мрънкаше, че е в стаята.
Помъчи се да надвие стеснението и съблече сакото си. Джес го пое и го сгъна. После Реджина разкопча блузата си и свали ципа на полата си. Като остана по бельо, внезапно почувства хлад в стаята и кожата й настръхна. Усети как зърната й се втвърдяват под сутиена. Не й се щеше да го сваля, но черната дантела я зовеше.
Реджина се пресегна зад гърба си, за да разкопчае сутиена, но пръстите й забърникаха непохватно закопчалката, която беше закопчавала и откопчавала хиляди пъти.
— Дай да ти помогна — не се стърпя Джес и преди Реджина да е успяла да се възпротиви, странните пръсти на жената се спуснаха между плешките й и разкопчаха сутиена.
Реджина позволи на обикновената памучна материя да се свлече на пода и покри гърдите си с ръце. Джес разгърна черния дантелен сутиен, нахлузи презрамките през раменете на Реджина и закопча кукичките на гърба й.
— Не разбирам как е успял да улучи размера ми? — озадачи се Реджина, незабавно убедила се, че по-удобен сутиен не беше обличала през живота си.
— Казах ти, има набито око — повтори Джес с блясък в зелените си очи. Нещо в тона на гласа й накара Реджина да се зачуди дали тази харизматична жена не поддържаше и лични, освен професионални отношения със Себастиан. — Ред е и на тези — каза Джес и подаде бикините.
Реджина свали собствените си и обу дантелените възможно най-чевръсто, вдигайки поглед само веднъж, за да се увери, че Джес не гледа.
Но тя я гледаше.
— Жартиерът — каза Джес й взе от леглото неразгадаемото бельо.
Реджина пак го хвана с два пръста.
— Нямам представа…
Джес взе жартиера и застана пред нея. Закопча го около талията на Реджина и го придърпа надолу, за да обхване ханша й. Лентичките увиснаха около бедрата й като пипалца.
— Обуй чорапите, а аз ще ги съединя с жартиера.
Реджина седна на леглото, прекалено съсредоточена върху начинанието си, че да се стеснява вече, и внимателно нахлузи чорапите, придърпвайки ги бавно нагоре по бедрата си. Като обу и двата, стана от леглото, а Джес клекна на земята и пъхна кукичките на ивиците в клупчетата на чорапите — по едно отпред и по едно отзад.
— Не е за вярване — произнесе се Джес почти в шепот. — Защо не погледнеш в огледалото?
— Не, няма нужда — отклони скромно Реджина, макар че я глождеше тайно любопитство.
Джес й поднесе черната рокля, така че направо да влезе в нея.
— Обърни се. — Джес вдигна ципа.
— Най-сетне, готова съм — отдъхна си Реджина.
— Почти. — Джес подреди обувките пред краката й и Реджина стъпи внимателно в тях. Чувстваше се като авангардна версия на Пепеляшка.
Погледна в огледалото и не разпозна отражението от врата надолу.
— Мога ли да ти препоръчам още една дреболийка? — попита Джес.
— Ами, защо не — съгласи се Реджина. Джес й даде червило. Капачето му беше черно и като че ли гумирано; отгоре с бели букви пишеше „НАРС“. Реджина го махна и от вътре се разкри изкусителен матов виненочервен цвят.
— И това ли е от него? — попита Реджина. Джес не й отговори, а я подкани да се начерви.
Реджина не беше използвала червило от доста време — чак от абитуриентския си бал, на който й кавалерстваше Робърт Уелърс, колегата й редактор от поверената им вестникарска рубрика. След тържеството, на гости в крайбрежната къща на Саманта Синклеър, беше тръпнала в очакване Робърт да я целуна на тъмния, облян в лунна светлина плаж. Вместо това той й беше споделил, че е гей.
Ръката й трепереше и й отне известно време да се овладее достатъчно, че да нанесе плътния цвят върху устните си. Но след като го стори, остана удивена от начина, по който вишневите й устни караха синьото в очите й да изпъкне.
Отстъпи от огледалото с усмивка на уста и подаде червилото на Джес.
— Задръж го — каза й тя. — Изглеждаш адски секси. А сега тръгвай. Себастиан не е от най-търпеливите.
* * *
Реджина прекоси фоайето на „Четири сезона“ с олюляващи се стъпки. За пръв път в живота си усещаше погледите на хората върху себе си. В началото си помисли, че вероятно е заради походката на новородена газела. Но в следващия миг й направи впечатление изражението върху лицето на един бизнесмен и разпозна там нещо, към което не беше свикнала да подтиква мъжете: той я пожела.