Понеже алтернативата да си виси вкъщи, разнищвайки сцената, на която беше станала неволен свидетел в библиотеката, не й се нравеше особено, най-накрая беше склонила.
Свиха по „Норфолк Стрийт“ и продължиха до дъното й, където се оказа и крайната им цел — бар на име „Сестра Бети“.
— Тото, имам чувството, че вече не сме в Канзас — изрецитира шеговито Реджина и Карли врътна очи.
— Карай я по-кротко.
Влязоха в тясно помещение с приглушено осветление, тенекиен таван и голи тухлени стени. Барът представляваше тезгях от тъмно дърво, обграден със старомодни фотографии в златни и сребърни рамки и полици с разноцветни бутилки алкохол. Ритмите на френска поп музика изпълваха стаята.
Отсрещната стена беше опасана с дървена плоскост, която служеше за маса, а край нея бяха подредени метални столчета-щъркели с червена тапицерия. Реджина и Карли заеха единствените две свободни места, а Дерек отиде до бара за питиета.
Карли зачовърка из айфона си. Някак успяваше вечно да изглежда отегчена и Реджина се питаше дали това поведение беше типично само за Карли, или го споделяха всички, отраснали в Манхатън. Самата тя не можеше да си представи някога да се пресити от нюйоркския пейзаж. Всеки уличен ъгъл, всяка будка за храна, всяка глъчка пленяваха въображението й.
— Какво ти е потребителското име в Туитър? — попита я Карли.
— Ами… Реджина предполагам — отвърна Реджина.
Пръстите на Карли заподскачаха по клавиатурата на телефона й.
— Реджина какво?
— Реджина какво какво?
Карли остави телефона в скута си и я погледна с неумело прикрито раздразнение.
— Имаш ли изобщо профил в Туитър? — попита я.
— Май не — отвърна Реджина.
Дерек се върна и им подаде по един коктейл.
— Две Московски мулета — обясни им.
Карли отпи.
— Ммм. Чудничко. Какво има вътре?
— Сок от лайм, водка „Кетел Уан“ и джинджифилова бира — каза Дерек.
Реджина също опита, но не одобри вкуса. Остави чашата на дървената маса зад гърба си.
— В колко почва шоуто? — попита Карли. Реджина не можа да чуе отговора му, понеже го измърмори право в устата на Карли и после пъхна език вътре. Тя извърна поглед и започна да гадае що за „шоу“ би могло да се състои в такова тясно помещение.
— Какво представлява шоуто? — попита накрая. Никой от двамата не й отговори. Откровено се надяваше да става дума за жива музика, може би някой блус изпълнител. Някак с това свързваше атмосферата на клуба.
Когато двамцата най-сетне се опомниха, че не са сами, направиха опит да я включат в разговора.
— Та, с какво се занимава една библиотекарка по цял ден? — попита Дерек, видно по принуда.
Карли я загледа в очакване. Реджина не знаеше дали е от убеждението, че все някак трябва да допринесе за настроението на вечерта, или от бремето на седмиците, прекарани в непознато обкръжение, или пък от отявлената нужда да сподели с някого, но най-неочаквано пропя като канарче:
— Ами, днес например нахълтах в стаичка, където една двойка правеше секс.
Дерек се ококори.
— В библиотеката?
— Да — потвърди Реджина.
— Май съм прибързала със заключенията си относно бранша ти — коментира Карли.
Реджина отпи още една глътка от питието си. Не беше променило гадния си вкус.
— Ню Йорк гъмжи от ексхибиционисти — каза Дерек.
— И как постъпи? — поинтересува се Карли.
— Никак. Изнесох се от стаята.
Карли и Дерек се позамислиха.
— Е, как другояче да постъпи човек!? Освен ако не ти направят място, де — отбеляза Дерек.
Карли се разсмя.
— Това вече е друго нещо.
Макар че в крайна сметка превърнаха историята й във фарс, Реджина почувства облекчение, че е изляла душата си. Не знаеше кое я гложди повече — идеята, че някой би си позволил така безочливо да оскверни скъпоценната й библиотека, или фактът, че не само разпозна злосторника, но и го намираше за привлекателен.
— На никого нищо не казах. Но сега започвам да си мисля, че е редно да кажа на шефката. Така де, ами ако ги беше сварило някое дете? — Което беше малко вероятно, като се има предвид, че достъпът до стаята беше ограничен. Но само по този начин можеше да изрази възмущението си.
— Та, нормални ли си бяха или онзи приличаше на перверзник? — попита Карли.
Споменът за тъмнокестенявите очи и съкрушително съвършените черти на мъжа проблесна в съзнанието й.