— Остави ни на мира, маниак такъв! — кресна му Ема и плесна с ръце, за да направи огън. Макар че пламъкът, който разпали, дори не можа да разсее тъмнината в качулката на лодкаря — подозирах, че дори слънцето не е в състояние да го стори, — поне видяхме какво държи в протегнатата си ръка. Не беше нож, нито каквото и да било оръжие, а парче хартия, стиснато между палеца и дългия блед показалец.
Подаде го на мен и се наведе, за да мога да го стигна, докато екотът от смеха му постепенно утихваше.
— Ако обичате — рече поуспокоен. — Прочетете го.
Поколебах се.
— Какво е това?
— Цената. И малко информация относно услугите, които предлагам.
Преглътнах изплашено, пресегнах се и взех хартията, която тримата прочетохме на пламъка на Ема.
Вдигнах глава към огромния лодкар.
— Това вие ли сте? — попитах смутено. — Искам да кажа… вие ли сте Шарън?
— В плът и кръв — отвърна той с глас, от който ми настръхна косата.
— За бога, човече! — тросна се Адисън. — Изплашихте ни до смърт! Трябваше ли да крещите и да подскачате?
— Извинете ме. Бях задрямал и вие ме стреснахте.
— Ние ли сме те стреснали?
— За миг си помислих, че наистина искате да ми откраднете лодката — изкиска се той.
— Ха-ха! — засмя се престорено Ема. — Ние, ние само… проверявахме дали е здраво завързана.
Шарън се обърна и погледна към лодката, привързана с въже за един дървен пилон.
— И как я намирате? — попита той и под качулката му блеснаха зъбите на широка усмивка.
— Ами напълно… пригодна — смотолевих аз и най-сетне успях да измъкна крака си от дупката. — И стабилно завързана.
— Аз самата не бих вързала по-добър възел — рече Ема и ми помогна да се изправя.
— Между другото — поде колебливо Адисън. — Тези, които са се опитвали… те всички ли бяха…? — Той преглътна и погледна към тъмните води.
— Това няма значение — поклати глава лодкарят. — Сега, след като и без това ме събудихте, аз съм на вашите услуги. Какво мога да направя за вас?
— Искаме да наемем лодката ви — заяви решително Ема. — Но само ние.
— Не мога да го позволя — възрази Шарън. — Винаги съм бил капитанът в моята лодка.
— Ами, много жалко! — Адисън се завъртя, готов да си тръгне.
Ема го улови за нашийника.
— Почакай! — скастри го тя. — Не сме приключили тук. — Тя се усмихна любезно на лодкаря. — Случайно узнахме, че доста чудати са минали през това… — Тя се огледа, търсейки подходящата дума. — … място. Дали не е, защото наблизо има вход за примка?
— Не разбирам за какво говорите — отвърна безизразно Шарън.
— Добре де, ясно е, че няма да го признаете просто така. Това е съвсем обяснимо. Но с нас сте в пълна безопасност. Очевидно е, че ние сме…
Сръгах я с лакът.
— Ема, недей!
— Защо не? Той вече видя говорещото куче и че аз мога да правя огън. Ако не сме честни с него…
— Но ние не знаем дали той е честен с нас — изтъкнах.
— Разбира се, че е. — Тя се обърна към Шарън. — Честен сте, нали?
Лодкарят продължаваше да ни гледа безстрастно.
— Честен е, нали? — попита Ема Адисън. — Не можеш ли да подушиш честността в него?
— Не съвсем ясно.
— Е, предполагам, че няма значение, стига да не е гадина. — Тя изгледа втренчено Шарън. — Не сте, нали?
— Аз съм бизнесмен — заяви той с равен глас.
— Който е свикнал да се среща с говорещи кучета и момичета, които правят огън с ръцете си — добави Адисън.
— В работата си срещам всякакви хора.
— Да преминем на въпроса — намесих се, докато изтърсвах обувката си от водата. — Търсим едни наши приятели. Смятаме, че са минали оттук, за последно преди около час. Повечето са деца, но има и възрастни. Едното е невидимо, друго може да лети…
— Трудно е да не бъдат забелязани — обясни накратко Ема. — Докарани са принудително от въоръжена банда гадини.
Шарън скръсти ръце.
— Както казах, всякакви хора наемат лодката ми и всеки от тях разчита на абсолютната ми дискретност. Не мога да обсъждам клиентелата.
— Така ли било? — попита хладно Ема. — Извинете ни за момент.
Тя ме дръпна настрани и ми прошепна в ухото:
— Ако този не започне да говори, здравата ще се ядосам.
— Не прави нищо необмислено — отвърнах шепнешком.
— Защо? Нима му повярва на дрънканиците за черепи и морски обитатели?
— Всъщност да. Зная, че е грубиян, но…