— Грубиян? Та той направо си призна, че прави бизнес с гадини! Може и той самият да е такъв!
— Но е полезен грубиян. Имам чувството, че знае съвсем точно къде са отведени нашите приятели. Всичко опира до правилно зададените въпроси.
— Ами, заеми се — изсумтя тя ядосано.
Обърнах се към Шарън и го попитах с усмивка:
— Какво можете да ни кажете за вашите разходки?
Той видимо се оживи.
— Най-сетне тема, по която мога да говоря свободно. Случайно разполагам с известна информация тук… — Обърна се и доближи близкия пилон. За него бе закована кутия, а върху нея бе поставен череп с нахлузена стара авиаторска шапка — кожена, с очила и украсена с шарено шалче. В зъбите на черепа бяха напъхани няколко книжлета, Шарън измъкна едно от тях и ми го подаде. Оказа се евтина туристическа брошура, която изглеждаше напечатана, когато дядо ми е бил хлапак. Запрелиствах страниците, а Шарън се покашля и заговори: — Да видим сега. Семействата предпочитат турпакета „Глад и пламъци“… призори се качваме нагоре по реката да гледаме как викингски обсадни машини изстрелват болни овце над градските стени, след това туристите получават плик с приятен обяд и се връщат привечер през Големия пожар от 1666 г., който е истинско зрелище, когато се смрачи, с тези отразяващи се във водите пламъци, защото е вълнуващо. Или пък, ако имате само няколко свободни часа, предлагаме красиви бесения край Дока за екзекуции — точно по залез, много е популярно сред младоженците: притежаващи забележително дар слово пирати произнасят цветисти речи, преди да увиснат на въжето. За една дребна допълнителна сума може дори да се снимате с главорезите!
В брошурата имаше илюстрации на усмихнати туристи, забавляващи се с описаните от него истории. На последната страница един от гостите на Шарън позираше сред банда размахващ ножове и пищови пирати.
— Чудатите правят тези неща за забавление? — удивих се.
— Губим си времето — прошепна Ема, като се оглеждаше разтревожено. — Струва ми се, че нарочно ни бави, докато дойде следващата група гадини.
— Не мисля така — възразих. — Почакай малко…
Шарън продължаваше да ни залива с информация, сякаш не ни чуваше.
— … можете да видите главите на безумците, набити върху копия, докато плаваме под Лондонския мост! И накрая, най-предпочитаната ни екскурзия, която ми е любимата. Но всъщност, няма значение — помаха той подканящо с ръка. — Съмнявам се, че ще ви заинтригува Дяволското гробище!
— Защо не? — попита Ема. — Прекалено ли е изтънчено и забавно?
— Всъщност преживяването е доста бурно. Със сигурност не се препоръчва на деца…
Ема тропна с крак и разтресе целия пристан.
— Там са отвели приятелите ни, нали? — извика тя. — Отговаряй!
— Запазете спокойствие, госпожичке. Безопасността ви е от първостепенна грижа за мен.
— Стига сте шикалкавили и ни обяснете за какво става въпрос!
— Ами, щом настоявате… — Шарън изохка от удоволствие, сякаш се пъхаше в гореща вана, и започна да търка мазолестите си ръчища, като че дори само мисълта за това му доставяше наслада. — Гадни нещица — поде. — Ужасни нещица. Зли нещица. Всичко каквото си поискате, стига да обичате гадни, ужасни и зли работи. Често си мечтая някой ден да окача на стената веслото и да се отдам на заслужен отдих там, може би дори ще наема една малка кланица на Мочурливата улица…
— Как го нарекохте одеве? — попита Адисън.
— Дяволското гробище — повтори замечтано лодкарят.
Адисън потрепери от носа до опашката.
— Зная го — рече с мрачен глас, — ужасно място, то е най-пропадналият и опасен коптор в цялата история на Лондон. Чувал съм истории за чудати животни, закарани там в клетки и принудени да се бият до смърт за развлечение. Страхомечки срещу смурафи, шимпанорози с фламингокози… родители срещу децата им! Карат ги да се разкъсват и убиват, за да забавляват неколцина чудати с болни мозъци!
— Отвратително — кимна Ема. — Кой чудат би участвал в подобно нещо?
Адисън поклати унило глава.
— Изгнаници… наемници… бегълци.
— Но сред чудатите няма такива! Всеки чудат, който е престъпил законите, се отвежда в наказателната примка от стражарите!
— Колко малко знаете за вашия собствен свят — подметна лодкарят.
— Престъпниците не могат да бъдат затворени, ако не ги заловят — обясни Адисън. — Нито ако избягат в някоя подобна примка — без закони, без ред.
— Прилича ми на ада — отбелязах. — Защо някой би отишъл там доброволно?
— Което е ад за едни — изтъкна лодкарят, — е рай за други. Последното истински свободно място. Там можете да купувате и продавате всичко…