Моментът подходящ ли е?
— Виж, Нанси, папките току-що пристигнаха. Какво ще кажеш да ми дадеш един-два часа, може би до следобед, след което да поговорим?
— Става, Уил. Просто исках да ти кажа, че макар да съм разстроена за Джон, нямам намерение да се отказвам от случая. Никога не сме работили заедно, но се запознах с някои от случаите ти и знам какви приноси имаш. Винаги търся начини да се усъвършенствам, така че твоят опит ще бъде изключително важен за мен…
Уил се усети, че е по-добре да задуши този начин на дрънкане още в зародиш.
— Фен ли си на „Сайнфелд“?
— Телевизионния сериал ли?
Той кимна.
— Случвало ми се е да хвана някоя серия — подозрително отговори тя.
— Създателите на сериала са установили основни правила за героите и именно тези правила го отличават от останалите комедии от този род. Искаш ли да знаеш какви са те? Защото ще се прилагат и към нас с теб.
— Разбира се, Уил! — енергично отвърна тя, явно изгаряща от желание да погълне поредния урок.
— Правилата са: никакво учене и никакви прегръдки. Ще се видим по-късно, Нанси — безизразно завърши той.
Докато тя стоеше и явно се чудеше дали да отговори, или да си тръгне, се чуха приближаващи стъпки — сякаш жена се мъчеше да тича на високи токчета.
— Тревога, Сю — мелодраматично се обади Уил. — Май има нещо за нас.
В техния бранш информацията даваше на притежателя й временна власт, а Сю Санчес винаги изгаряше от желание да научи нещо преди всички останали.
— Добре, че ви заварвам и двамата — поде тя и набута Нанси в кабинката. — Стана още едно! Седмо по ред, в Бронкс. — Беше развълнувана почти като влюбено момиче. — Заминавайте там, преди онези от Петдесет и пети участък да са оплескали нещата.
Изкараният от търпение Уил разпери ръце.
— Господи, Сюзан, та аз още не знам нищичко за предишните шест!
Нанси побърза да се намеси.
— Хей, просто си представи, че това е първото! Нищо работа! Пък и по пътя ще те въведа в останалите.
— Нали ти казах, Уил — усмихна се жестоко Сю. — Като оръдие е.
Уил взе един стандартен за отдела черен форд „Експлорър“, излезе от подземния гараж на Либърти Плаза 26 и пое по еднопосочните улици, докато не излезе на север, по бързото платно на магистрала „Рузвелт“. Колата беше в ред и се движеше гладко, трафикът не беше претоварен и обикновено му харесваше да се измъкне от офиса. Ако беше сам, сигурно щеше да кривне някъде и да се позабавлява, но случаят не беше такъв. Нанси Липински седеше до него с бележник в ръка и му изнасяше лекции, докато минаваха под линията за Рузвелт Айлънд, а вагоните на трамвая бавно се плъзгаха над накъдрените черни води на Ийст Ривър.
Беше възбудена като сексуален маниак на порно купон. Това бе първият й случай на серийни убийства, черешката на всички убийства и решителният момент в напълващата й кариера. Влачеше делото, защото беше любимка на Сю и бе работила и преди с Мюлер. Двамата се спогаждаха много добре и Нанси винаги беше готова да подкрепи крехкото му его. „Джон, толкова си умен! Джон, на това му се казва фотографска памет! Джон, иска ми се да можех да проведа разпит като теб.“
Уил полагаше усилия да я слуша. Беше сравнително безболезнено да погълне наведнъж събраните за три седмици данни, но мислите му се отклоняваха и главата му все още страдаше от снощния копнеж по „Джони Уокър“. Все пак успя да влезе бързо в течение. През последните две десетилетия беше ръководил осем големи случая и бе участвал в разкриването на безброй други.
Първият бе в Индианаполис, по време на първото му разпределение, когато беше горе-долу на годините на Нанси. Убиецът бе извратен психар, който обичаше да гаси цигари в клепачите на жертвите си, докато един изхвърлен фас не реши случая. Когато втората му жена Иви започна работа в института за следдипломна квалификация в Дюк, той си издейства преместване в Рейлиг. Не след дълго друга откачалка с бръснач започна да избива жени във и около Ашвил. Девет мъчителни месеца и пет разфасовани жертви по-късно този също падна в ръцете му. Изведнъж Уил стана известен; беше де факто специалист. Последва втори развод и той беше запратен в отдела за тежки престъпления, в групата на Хал Шеридън — човекът, който беше обучил цяло поколение агенти как да изготвят профили на серийни убийци.
Шеридън беше студенокръвен като риба, напълно лишен от емоции и толкова отдаден на работата си, та в отдела се шегуваха, че ако във Вирджиния започнат серийни убийства, Хал ще бъде сред главните заподозрени. Възлагаше националните случаи внимателно, като гледаше да има сходство между начините на мислене на престъпниците и на агентите. На Уил даваше изключително брутални и изпълнени с насилие случаи, в които убийците изливаха беса си върху жени. Помисли си само.