Рецитациите на Нанси започнаха да разпръскват мъглата. Трябваше да признае, че фактите се оказаха адски интересни. От медиите имаше най-обща представа за какво става дума. Че кой не знаеше? Това беше новината. Както и можеше да се очаква, именно пресата измисли прякора — Убиецът на Апокалипсиса. Лаврите отнесе „Пост“. Смъртният му враг „Дейли Нюз“ оказа съпротива за няколко дни с контрапредложението ПОЩЕНСКИ КАРТИЧКИ ОТ АДА, но скоро капитулира и започна да тръби АПОКАЛИПСИС на първите си страници.
Според Нанси върху картичките не бяха намерени сходни отпечатъци; подателят явно беше използвал гладки ръкавици, може би латексови. Върху две от картичките имаше няколко отпечатъка, които не принадлежаха на жертвите, и в момента агентите на ФБР се занимаваха с пощенските служители между Лас Вегас и Ню Йорк. Самите картички бяха най-обикновени — съвсем бели, с размери осем на дванайсет сантиметра, каквито можеха да се купят от всяка будка. Върху тях беше печатано с мастиленоструен фотопринтер на „Хюлет Пакард“, а такива имаше с десетки хиляди; картичката трябваше да се подаде два пъти на принтера, за да се печата и върху двете страни. Шрифтът беше стандартен за всеки компютър с „Майкрософт Уърд“. Очертанията на ковчега вероятно бяха дело на една и съща ръка, използвала черен тънкописец „Пентел“, каквито имаше със стотици милиони. Гърбовете на картичките бяха самозалепващи се, пробите за ДНК не бяха дали резултат. И шестте били изпратени на 18 май и обработени в централния пощенски клон на Лас Вегас.
— Значи нашият човек е имал предостатъчно време да прелети от Вегас до Ню Йорк, но би го затруднило, ако е решил да пътува с кола или влак — намеси се Уил. Прекъсването изненада Нанси, тъй като тя не беше сигурна дали изобщо я слуша. — Сдоби ли се с пътническите списъци на всички преки и с прекачване полети от Вегас до „Ла Гуардия“, „Кенеди“ и „Нюарк“ между осемнайсети и двайсет и първи?
Тя вдигна очи от бележника.
— Питах Джон дали да не го направим! Отговори, че не си струвало труда, защото някой би могъл да пусне картичките вместо самия убиец.
Уил избибипка на една твърде бавна за вкуса му кола и когато тя не отстъпи, я задмина агресивно отдясно. Не успя да скрие сарказма си.
— Изненада! Мюлер е постъпил грешно. Серийните убийци почти никога нямат съучастници. Понякога могат да убиват по двойки, подобно на вашингтонските снайперисти или стрелците от Финикс, но това е адски рядко. Осигуряване на логистична поддръжка за престъпленията? Това е първата им грижа. Тези типове са единаци.
Нанси пишеше усърдно.
— Какво правиш? — попита я той.
— Водя си бележки.
Господи, това да не е някакво училище, помисли си.
— Така и така си взела химикалката, запиши си и следното — ехидно й каза Уил. — Ако убиецът все пак е прекосил страната не със самолет, провери продадените билети за експреси по главните пътища.
Тя кимна и попита предпазливо:
— Искаш ли да продължа?
— Слушам те.
Всичко се свеждаше до това — шест жертви, четирима мъже и две жени, на възраст от осемнайсет до осемдесет и две. Три в Манхатън и по една в Бруклин, Стейтън Айлънд и Куинс. Днешната щеше да е първата в Бронкс. Във всички случаи постановката бе една и съща. Жертвата получава пощенска картичка с дата един-два дни напред, върху която е нарисуван ковчег, и в крайна сметка среща смъртта си на въпросната дата. Две наръгвания, едно прострелване, едно нагласено да изглежда като поемане на свръхдоза хероин, едно блъскане от кола, качила се на тротоара и след това избягала, и едно изхвърляне от прозорец.
— И какво каза Мюлер за това? — попита Уил.
— Мислеше, че убиецът иска да ни обърка, като не се придържа към определен модел.
— А ти какво смяташ?
— Мисля, че е необичайно. Не е като в учебниците.
Уил си представи учебниците й по криминалистика: подчертани с жълт маркер пасажи, спретнати бележки по полетата, дребен почерк.
— Разполагаме ли с данни за жертвите? — попита той. — Има ли връзка помежду им?
На пръв поглед между жертвите нямаше нищо общо. Компютърджиите във Вашингтон правеха кръстосан матричен анализ с надеждата да намерят допирни точки (компютърна версия от Кевин Бейкън на шеста степен), но засега без резултат.
— Сексуални посегателства?
Нанси прелисти бележника си.
— Само едно, тридесет и две годишна жена от мексикански произход, Консуела Пилар Лопес, в Стейтън Айлънд. Била изнасилена и наръгана.