— Добре — увери я младежът. — Не сме разговаряли.
— Дай ми Лора. Баща й иска да й съобщи, че е добре.
Агентката на „Риълтър“ бе платинена блондинка, навлизаща в годините за ботокс. Устата й не се затваряше нито за миг и моментално си допаднаха с Кери. Двете бъбреха на предните седалки на големия мерцедес, а Марк седеше отзад като упоен, стиснал куфарчето между краката си.
На някакво ниво си даваше сметка, че жените си приказват, че минават покрай коли, хора и магазини по булевард „Санта Моника“, че в купето зад затъмнените прозорци е приятно хладно, а навън е жега, че във въздуха се смесват два различни парфюма, че усеща метален вкус в устата си и слепоочията му пулсират, но всяко от сетивата му съществуваше в свое собствено измерение. Всичко бе просто серия несвързани помежду си усещания. Умът му не обработваше и не съчетаваше постъпващите данни. Беше някъде другаде, напълно отнесен.
Писъкът на Кери проникна през завесата.
— Марк! Джина те попита нещо?
— Извинете, какво?
— Питах кога точно искате да купувате.
— Скоро — тихо отвърна той. — Много скоро.
— Чудесно! Можем да го използваме във ваша полза. И казахте, че желаете да платите в брой?
— Да.
— Това се казва хора на място! — възкликна агентката. — Непрекъснато идват клиенти от другаде и всички искат да гледат само трите Б — Бевърли Хилс, Бел Еър или Брентууд, но вие сте толкова умни и целенасочени. Искам да кажа, знаехте ли, че за вашия ценови диапазон и с агресивната ви нагласа Холивуд Хилс е най-доброто луксозно място в Ел Ей? Ще изкараме чудесен следобед!
Той не отговори и двете жени се разприказваха отново и го оставиха на мира. Когато колата започна да се изкачва по склона, усети как гърбът му се притиска в облегалката. Затвори очи и се озова в колата на баща си, на път към наетото бунгало в Пинкъм Нотч в Белите планини. Майка му и баща му дуднеха за едно или друго и той беше оставен сам с вихрещите се в главата му числа, които се мъчеше да подреди в доказателство на някаква теорема. Когато се получи и доказателството се оформи в ума му, беше изпълнен от прилива на радост, който искаше да призове и в този момент.
Мерцедесът се движеше по тесни виещи се пътища покрай скрити зад огради и жив плет къщи. Накрая спряха зад един от вездесъщите за района камиони за озеленяване и когато отвори вратата, Марк бе блъснат от полъха на жегата и рева на моторна резачка. Кери спринтира към портата със списък в ръка като малко дете.
— Толкова е готина! — каза агентката на Марк. — По-добре да се поразмърдаме. Чакат ни още сума ти предложения!
Фрейзър караше на черно кафе и адреналин. Щеше да добави към тях и амфетамини, стига да можеше да убеди някого от лечебницата да му ги отпусне.
Обектът беше в нормалния си делничен режим, пълен догоре със служители, изпълняващи обичайните за смотаняците задължения. Той, от друга страна, правеше нещо необичайно и безпрецедентно — водеше вътрешно разследване и две външни операции едновременно, като в същото време на всеки няколко минути докладваше на господарите си във Вашингтон.
Единият от външните екипи се намираше в Ню Йорк и издирваше Уил Пайпър; вторият бе в Лас Вегас и работеше върху Нелсън Елдър. Всичките му хора бяха бивши военни. Някои бяха участвали в операции на ЦРУ в Близкия изток. До един бяха ефективни кучи синове и действаха хладнокръвно въпреки импотентната паника в Пентагона.
Вече имаше по-добро отношение към Ребека Розенберг, макар че навиците й на хранене го отвращаваха и говореха за липса на самодисциплина. Цяла нощ я гледаше как се тъпче с нуга и карамел, как сякаш се окръгляше пред очите му. Кошчето й бе пълно с опаковки от десерти и беше грозна като вещица, но макар и неохотно, Фрейзър не можеше да не се възхити на начина, по който разбиваше защитата на Шакълтън камък по камък и разкриваше всичко зад нея.
— Виж това — възкликна тя, когато мина покрай нея. — Още данни за Питър Бенедикт. Имал е кредитна линия в казино „Констелейшън“ на това име, както и карта „Виза“.
— Някакви влогове по нея?
— Почти не я е използвал, но има няколко трансакции за Съюза на американските сценаристи. За регистрирането на сценарий или нещо подобно.
— Господи, че и шибан писател се извъдил. Можеш ли да спипаш писанията му?
— Имаш предвид да хакна сървъра им ли? Да, сигурно. Има и още нещо.
— Давай.
— Преди около месец е открил сметка на Кайманите. И получил по нея пет милиона от Нелсън Дж. Елдър.
— Да си го начукам. — Трябваше да се свърже с Декорсо, шефа на екипа в Лас Вегас.