— Знаеш, че не мога да повярвам на нито една дума от това — тихо рече Уил.
— Ако ми дадеш един ден, мога да ти го докажа. Мога да извлека списък на всички в Лос Анжелис, които ще умрат утре. Или в Ню Йорк. Или в Маями. Където и да било.
— Не разполагам с цял ден. — Уил стана и закрачи нервно напред-назад. — Дори не мога да повярвам, че изобщо ти давам време. — Изруга гневно и нареди: — Влез в интернет и провери Панама Сити, Флорида, „Нюз Хералд“. Виж днешните некролози и провери дали фигурират в проклетия ти списък.
— Защо не използваме местния вестник пред вратата? Няма ли да е по-лесно?
— Защото сигурно вече си го гледал!
— Мислиш, че е някакъв номер ли?
— Може би.
Марк изглеждаше разтревожен.
— Не мога да вляза в интернет.
— Добре, значи дрънкаш пълни глупости! — извика Уил. — Знаех си, че са глупости.
— Ако вляза в мрежата през моя компютър, ще им трябват само няколко минути, за да ни открият. Няма да го направя.
Уил се огледа отчаяно и забеляза клавиатура в шкафа за телевизора.
— Какво е това? — попита той.
Марк се усмихна.
— Интернет достъпът на хотела. Не съм го забелязал.
— Значи можеш да го направиш, така ли?
— Все пак съм компютърен специалист. Все ще измисля нещо.
— На мен пък ми се стори, че каза, че си библиотекар.
Марк не му обърна внимание. Минута по-късно на телевизионния екран се появи уебсайтът на вестника.
— От родния ти град, нали? — попита той.
— Много добре знаеш, че е така.
Марк извади лаптопа си и го включи.
Докато той влизаше в системата, Уил се сети, че нещо не се връзва.
— Чакай малко! Каза, че в онези книги имало само имена и дати. А след това заяви, че можеш да ги сортираш по град. Как така?
— Това е основната част от работата ни в Зона 51. На практика имаме достъп до всяка цифрова и аналогова база данни в света — раждания, телефонни и банкови записи, военни списъци, списъци на служители, услуги, недвижими имоти, данъци, застраховки, за каквото се сетиш. На света живеят шест милиарда и шестстотин милиона души. За деветдесет и четири процента от тях имаме само приблизителна представа къде се намират, в коя страна или провинция. Разполагаме с точни данни за почти всички, живеещи в Северна Америка и Европа. — Марк вдигна очи. — Базата данни е криптирана. Така че се сещаш, трябва да въведа парола, която нямам намерение да ти давам. Трябва ми застраховка, че ще ме защитиш.
— От кого?
— От същите хора, които търсят и теб. Наричаме ги наблюдатели. Охраната на Зона 51. Добре. Отворих я. Вземи клавиатурата.
— Иди в спалнята — нареди Уил. — Не искам да виждаш датите.
— Не ми вярваш, нали?
— Точно така. Не ти вярвам.
В продължение на няколко минути Уил четеше на глас имена на наскоро починали в Панама Сити. Смеси имена от архивите с тези, които бяха умрели вчера. За негово изумление Марк всеки път му казваше точната дата от спалнята. Накрая Уил го повика в дневната.
— Хайде стига! — оплака се той. — Прилича ми на някаква постановка от Вегас, в която играеш ролята на екстрасенс. Как го правиш?
— Казах ти истината. Ако мислиш, че те мамя, ще трябва да изчакаш до утре. Ще ти дам имената на десет души, които днес ще умрат в Ел Ей. Утре можеш да ги потърсиш в некролозите.