Форестал бе студен и взискателен работохолик, който напълно споделяше яростните антикомунистически възгледи на президента. Труман го подготвяше за по-висока позиция. След време Форестал щеше да заеме новоучредения пост секретар на отбраната и проект „Вектис“ щеше да бъде изцяло в неговата компетенция.
Разчупи аления восъчен печат на папката — древно, но ефективно средство за осигуряване на поверителност. Вътре имаше паметна записка от контраадмирал Роско Хиленкотер, също с достъп до ниво Ултра, когото Труман скоро щеше да направи първи директор на новата служба, наречена ЦРУ. Прочете записката, след което извади от папката купчината вестникарски изрезки.
„Розуел Дейли Рекърд“: ВВС ЗАЛАВЯТ ЛЕТЯЩА ЧИНИЯ В РАНЧО В РАЙОНА НА РОЗУЕЛ; на следващия ден: ГЕНЕРАЛ РЕЙМИ ОПРАЗВА ЛЕТЯЩАТА ЧИНИЯ ОТ РОЗУЕЛ. „Сакраменто Бий“: ВОЕННИТЕ РАЗКРИВАТ, ЧЕ СА НАМЕРИЛИ ЛЕТЯЩ ДИСК В РАНЧО В НЮ МЕКСИКО. Имаше още десетки други подобни заглавия от най-различни медии.
Alea iacta est, помисли си Труман, припомняйки си латинския от момчешките години. Цезар прекосил Рубикон с думите „Жребият е хвърлен“ и променил курса на историята, като победил Сената и влязъл в Рим с легионите си. Труман свали капачката на писалката си и написа кратка бележка до Хиленкотер върху бланка на Белия дом. Сложи писмото и останалите материали обратно в папката и извади стария си месингов печат от горното дясно чекмедже на бюрото. Щракна със запалката си, запали фитила на малката газена лампа и бавно започна да топи парчето восък, капка по капка, докато върху картона не се образува кървавочервена локвичка. Жребият бе хвърлен.
На 24 юни 1947 г. един пилот, летящ край планината Райниър в щата Вашингтон съобщи за подобни на дискове обекти, летящи с огромна скорост и извършващи сложни маневри. Дни по-късно стотици хора от цялата страна заговориха за собствените си наблюдения и вестниците се изпълниха с летящи чинии. Бомбата обаче избухна в Розуел.
Десет дни по-късно, в Деня на независимостта, по време на силна гръмотевична буря нощното небе над Розуел, щата Ню Мексико, бе осветено от пламтящ син обект, който падна на земята северно от градчето. Онези, които го видяха, се кълняха, че не е било светкавица — изобщо не приличало на такава.
На следващата сутрин Мак Брейзъл, старши работник в ранчото на Дж. Б. Фостър — обширна овцеферма на около 120 км северозападно от Розуел, карал стадото си на водопой, когато открил парчета метал, фолио и гума, пръснати на обширна площ. Останките били толкова многобройни, че овцете отказали да навлязат в пасището и му се наложило да ги преведе по заобиколен път.
Брейзъл, трезв мъж с обрулена от вятъра кожа, хвърлил око на мястото набързо и се убедил, че останките изобщо не приличат на метеорологичните балони, които намирал преди. Материалът бил много по-плътен. При по-внимателно оглеждане открил следи от гуми, водещи извън полето с отломките. Решил, че са от джип. Кой, по дяволите, е влизал в земята ми? Събрал няколко парчета метал и продължил да пасе овцете си. Привечер се обадил на шерифа на окръг Чавес Джордж Уилкокс и му казал направо:
— Джордж, нали чу всички онези приказки за летящи дискове? Е, мисля, че един от тях се е пръснал по цялата ми земя.
Уилкокс добре познавал Брейзъл и знаел, че човекът е с всичкия си. Щом Мак му каже нещо, значи е по-добре да го приеме на сериозно. Позвънил в близката база на ВВС, където била разположена 509-а бомбардировъчна ескадрила, и поискал да говори с командващия. На свой ред полковник Уилям Бланчард наредил на старшите си офицери от разузнаването Джес Марсъл и Шеридън Кавит на следващата сутрин да посетят ранчото. След това съобщил на началника си от Осма военновъздушна дивизия във Форт Уорт, бригаден генерал Роджър Рейми, който поискал да му се дава най-подробна информация за обекта. Генералът бил твърд поддръжник на принципа „лайното плава нагоре“, затова се обадил във Вашингтон и направил предварителен отчет на адютанта на военния секретар, след което зачакал обратно позвъняване.
Няколко минути по-късно адютантът му съобщил, че го търсят от Вашингтон.
— Секретар Патерсън ли? — попитал той.
— Не, сър — отговорил адютантът. — Секретарят на флота, господин Форестал.