На флота? Какво става, по дяволите? — запитал се той, преди да вдигне слушалката.
В неделя сутринта горещината вече изсушавала червената глина, когато Мак Брейзъл посрещнал двамата офицери и взвода войници на портала на ранчото. Конвоят последвал пикапа му по черния път до обраслия с храсти склон на хълма, където се намирали повечето останки. Войниците отцепили района и останали да се мъчат под палещите лъчи на слънцето, докато сериозният млад майор Марсъл пушел цигара от цигара, докато се ровел из останките. Когато Брейзъл му показал следите от гуми и го попитал дали военните не са идвали тук и преди, майорът дръпнал особено дълбоко от цигарата си и отговорил:
— На ваше място не бих искал да знам, сър.
Няколко часа по-късно войниците обходили обекта, натоварили част от парчетата в покритите с брезент каросерии на камионите си и отпътували. Брейзъл гледал как конвоят изчезва зад хоризонта и извадил парче метал от джоба си. Бил тънък като станиол от цигарена кутия и също толкова лек, но в него имало нещо странно. Брейзъл бил силен мъж с ръце като менгеме, но колкото и да се опитвал, не могъл да го огъне.
През следващите два дни Брейзъл гледал как военните сноват из обекта. Било му казано да стои настрана. Във вторник сутринта бил готов да се закълне, че видял мъж с пагони на бригаден генерал в бясно движещ се джип. Било неизбежно повечето от жителите на градчето да разберат, че нещо става в ранчото на Фостър и към вторник следобед военните вече не можели да държат историята потулена. Полковник Бланчард излязъл със специално изявление от името на ВВС, в което оповестил, че един от местните фермери е открил летящ диск. Разузнавателната служба събирала останките, за да бъдат преместени на сигурно място. Същата вечер „Розуел Дейли Рекърдс“ излязъл с извънредно издание и медиите полудели.
Странно, но час след официалното изявление на Бланчард генерал Рейми се свързал по телефона с „Юнайтед Прес“ и разказал съвсем друга история. Изобщо не ставало дума за летящ диск. Било най-обикновен метеорологичен балон с радарен рефлектор, нищо, което да заслужава толкова шум. Може ли пресата да направи снимки на останките? Вашингтон, отговорил той, е наложил затъмнение върху цялата история, но щял да види какво може да направи. Не след дълго поканил фотографи в щаба си в Тексас, които заснели обикновен метеорологичен балон, проснат на килима в кабинета му.
— Ето, господа. Заради това беше цялата шумотевица.
Седмица по-късно историята щяла да изгуби националната си популярност. В Розуел обаче упорито се говорело за странни случки в първите часове и дни след катастрофата. Твърдяло се, че военните наистина били на мястото преди пристигането на Брейзъл; имало диск, при това почти непокътнат; рано сутринта намерили пет дребни тела, които се различавали от човешките и били изследвани в базата на ВВС.
По-късно една от медицинските сестри, присъствала на аутопсиите, говорила със свой приятел от Розуел, собственик на погребално бюро, и скицирала на салфетка някакви източени същества с издължени глави и огромни очи. Военните задържали за известно време Мак Брейзъл, след което той приказвал много по-малко. През следващите дни буквално всички очевидци на катастрофата и събирането на останките сменили версията си за случилото се, били принудени напълно да замълчат или били преместени далеч от Розуел. Някои изчезнали без следа.
Труман вдигна слушалката.
— Господин президент, секретарят на флота е тук — съобщи секретарката.
— Добре, да влезе.
Форестал, спретнат мъж, чиито големи уши бяха най-характерната му черта, седна с абсолютно изправен гръб пред Труман. Всяка фибра в него издаваше някогашния банкер.
— Джим, бих искал да чуя как върви „Вектис“ — започна Труман без всякакви предисловия. Форестал нямаше нищо против — самият той не беше от многословните и предпочиташе да не си губи времето в празни приказки.
— Бих казал, че всичко върви според плана, господин президент.
— Какво е положението в Розуел?
— Бъркаме кашата точно колкото е необходимо, по моя преценка.
Труман кимна енергично.
— И аз останах със същото впечатление от вестникарските изрезки. Кажи, как момчетата от армията посрещат заповедите си от секретаря на флота? — Президентът се засмя.
— Не са особено радостни, господин президент.
— Обзалагам се, че не са! Обърнах се към подходящия човек — теб. Това вече е операция на флота, така че просто ще им се наложи да се примирят. А сега ми кажи за Невада. Как вървят нещата там?