— Е, отразява ти се добре. Продължавай в същия дух.
Тя сведе смутено поглед.
— Благодаря.
Уил побърза да смени темата.
— Добре, да се отдръпнем малко и да се опитаме да видим цялата картина — неясно рече той. — Подробностите ни разказват играта. Да ги прегледаме отново още веднъж, като се съсредоточим върху общите неща.
Отиде при нея на масата за съвещания и премести едни папки върху други, за да разчисти малко. Взе един лист, написа „Ключови наблюдения“ и го подчерта два пъти. Заповяда на мозъка си да заработи и разхлаби вратовръзката, за да помогне на кръвообращението.
Имаше три убийства на 22 май, три на 25 май, две на 11 юни и нито едно след това.
— Какво ни казва това? — попита той. Нанси поклати глава, така че Уил сам отговори на въпроса си. — Всичките са делнични дни.
— Може би работи през уикендите — предположи тя.
— Добре. Може би. — Записа първото си ключово наблюдение — „Делници“. — Намери папките на Суишър. Май бяха върху шкафа за книги.
Случай номер едно: Дейвид Пол Суишър, тридесет и шест годишен, инвестиционен банкер в една от големите банки. Жилище на Парк Авеню, богат, учил в Бръшлянената лига. Женен, без данни за кръшкане. Без скелети в килера, доколкото знаеха. Извел кучето на разходка преди съмване и бил открит от бегач малко след пет сутринта, лежащ в локва кръв. Липсващи часовник, пръстени и портфейл, чисто прерязана лява сънна артерия. Тялото било все още топло, на около шест метра извън обхвата на най-близката наблюдателна камера, разположена на покрива на сградата от южната страна на Осемдесет и втора улица — само някакви си шест метра и щяха да разполагат със запис на убийството.
Все пак бяха успели да видят за момент интересуващия ги човек — деветсекунден откъс, от 5:02:23 до 5:02:32, заснет от охранителна камера на покрива на десететажната сграда на западната страна на Парк Авеню, между Осемдесет и първа и Осемдесет и втора. Виждаше се как някакъв мъж се появява от Осемдесет и втора, тръгва на юг по Парк Авеню, обръща се и тича обратно по същия път, за да изчезне отново в Осемдесет и втора. Изображението беше с лошо качество, но техниците от ФБР бяха успели да увеличат и изчистят картината. По цвета на ръката заключиха, че заподозреният е чернокож или латинос, а от съпоставката с околните предмети изчислиха, че е висок около метър седемдесет и пет и тежи между седемдесет и осемдесет килограма. Качулката на сивия суичър скриваше лицето му. Времето беше подходящо, тъй като обаждането на 911 бе регистрирано в 5:07, но поради липсата на свидетели нямаха никакви сведения за самоличността на извършителя.
Ако не беше пощенската картичка, случаят щеше да бъде приет за най-обикновено улично нападение. Дейвид Суишър обаче беше получил картичка. Дейвид Суишър бе жертва номер едно на Апокалипсиса.
Уил вдигна снимката на мъжа с качулката към Нанси.
— Значи това е нашият човек?
— Може да е убиецът на Дейвид, но това не го прави Убиеца на Апокалипсиса — рече тя.
— Сериен убиец по съвместителство? Би бил първият по рода си.
Тя опита друга тактика.
— Добре, може да е бил наемен.
— Възможно. Един банкер със сигурност си има врагове — съгласи се Уил. — При всяка сделка има печеливша и губеща страна. Но Дейвид е различен от останалите жертви. Той е единственият, който е отивал с костюм на работа. Кой ще плати за убиването на когото и да било от останалите? — Уил прелисти една от папките на Суишър. — Разполагаме ли със списък на клиентите му?
— Банката му не е от най-отзивчивите — докладва Нанси. — Всяко допитване трябвало да мине през юридическия им отдел и да бъде подписано лично от главния юрисконсулт. Все още не разполагаме с нищо, но продължавам да ги натискам.
— Имам чувството, че той е ключът. — Уил затвори папката и я побутна настрана. — Първата жертва в поредицата има особено значение за убиеца, нещо символично. Казваш, че днес ще се видим с жена му, така ли?
Тя кимна.
— Крайно време беше.
Случай номер две: Елизабет Мари Колер, тридесет и седем годишна, управител на аптека „Дуейн Рийд“ в Куинс. Застреляна при обир, намерена от служителите си при задния вход, когато те дошли на работа в 8:30 сутринта. Отначало полицаите помислили, че е била убита от грабител, който я е издебнал, за да открадне наркотици. Нещо се объркало, той стрелял, тя паднала, той побягнал. Куршумът бил 38 калибър, един изстрел от упор в слепоочието. Никакви видеозаписи, никакви съществени следи. На полицията й трябвали два дни, за да намери пощенската картичка в апартамента й и да я свърже с останалите убийства.