Уил вдигна очи от папката.
— Добре, каква е връзката между един банкер от Уолстрийт и управителка на аптека?
— Не зная — сви рамене Нанси. — Били са горе-долу на една възраст, но в живота им няма никакви явни пресечни точки. Той никога не е пазарувал в аптеката й. Нищо.
— Как сме с бившия й съпруг, старите приятели, колегите?
— Успях да открия повечето от тях — отвърна тя. — Има само един приятел от гимназията, когото не мога да намеря. Семейството му напуснало щата преди години. Всички останали, ако нямат алиби за нейното убийство, значи нямат и за което и да било друго. Била е разведена от пет години. Бившият й мъж е карал автобус в сутринта, когато е била застреляна. Била е най-обикновен човек. Животът й е бил прост. Не е имала врагове.
— Значи ако не беше картичката, щяхме да си имаме отворен и затворен случай на зле протекъл въоръжен грабеж.
— Така изглежда, поне на пръв поглед — съгласи се Нанси.
— Добре, да видим какво може да се направи — каза той. — Провери дали фигурира в някой годишник на гимназия или колеж и се погрижи всички имена да влязат в базата данни. Освен това се свържи с хазяина й и направи списък на всички сегашни и бивши съседи за последните пет години. Включи и тях в бъркоча.
— Дадено. Искаш ли още кафе?
Искаше, при това страшно.
Случай номер три: Консуела Пилар Лопес, тридесет и две годишна, незаконна имигрантка от Доминиканската република, живяла в Стейтън Айлънд, работила като чистачка в Манхатън. Намерена малко след 3:00 през нощта от група тийнейджъри в горичка край брега в парк „Артър фон Брайсън“, на около километър от дома й на Фингърборд Роуд. Била изнасилена и многократно намушкана в гърдите, главата и шията. Според камерата, взела ферибота от Манхатън в десет вечерта. Обикновено пътувала с автобус на юг към Форт Уодсуорт, но никой не я е засякъл на спирката при терминала „Сейнт Джордж“ или в автобус 51, пътуващ по Бей Стрийт до Фингърборд.
Работната хипотеза бе, че някой я е пресрещнал на терминала, предложил й е да я закара и я е отвел в тъмното кътче на острова, където посрещнала смъртта си под надвисналия мост „Верацано-Нароус“. Във или по тялото й не била открита семенна течност — явно убиецът е използвал презерватив. По ризата й били намерени сиви влакна, по всяка вероятност от суичър. Измерването на раните показало, че острието е било с дължина десет сантиметра, подобно на онова, с което е бил убит Дейвид Суишър. Лопес живеела в двуетажна къща с голяма група роднини и братовчеди, някои регистрирани, други — не. Била религиозна и се молела в „Сейнт Силвестър“, където поразените енориаши се бяха събрали за възпоменателна меса. Според роднините и познатите й нямала приятел, а аутопсията показала, че макар и прехвърлила трийсет, била все още девствена. Всички опити за връзка с останалите жертви се оказали безрезултатни.
Уил бе отделил особено много време тъкмо на това убийство — обходи ферибота и терминала с автобусната спирка, отиде до местопрестъплението, посети дома и църквата. Сексуалните престъпления бяха стихията му. Не че искаше да прави кариера с тях — никой с ума си не би написал в молбата си в Куонтико „Бих искал някой ден да специализирам сексуални престъпления.“ Просто първите му големи случаи имаха силни сексуални моменти, а точно по този начин те разпределят в Бюрото. Беше направил повече от това да следва интуицията си — гореше от амбиция и се усъвършенства до степента на експерт. Бе изучил най-усърдно аналите на сексуалните престъпления и се беше превърнал в ходеща енциклопедия по серийната перверзност на американците.
Беше виждал подобно убийство преди и бързо си спомни профила на извършителя. Убиецът бе опитен ловец, планираше ходовете си, предпазлив самотник, който внимаваше да не оставя следи от ДНК след себе си. Явно е познавал квартала, което означаваше, че или в момента пребивава там, или някога е живял на Стейтън Айлънд. Познавал е парка като собствената си длан и е преценил точно къде да си свърши работата, без риск от случайни свидетели. Имаше голяма вероятност да е латинос, тъй като жертвата му е проявила достатъчно доверчивост, за да се качи в колата му, а знаеше, че английският й бил съвсем ограничен. Имаше голяма вероятност да е познавала убиеца си, било то и бегло.
— Чакай малко — внезапно рече Уил. — Разполагаме с нещо. Убиецът почти със сигурност е имал кола. Трябва да се огледаме за същия тъмносин седан, който е прегазил Майлс Дрейк. — Надраска „Син седан“ върху листа. — Как беше името на свещеника й?
Нанси си спомни тъжното му лице и не й се наложи да рови в бележника си.