— Отец Рохас.
— Трябва да направим диплянка с различни модели тъмносини седани и да помолим отец Рохас да ги раздаде на енориашите и да види дали някой не познава някого с такава кола. Освен това пусни списъка на енориашите в отдела за моторни превозни средства и вземи разпечатка на регистрираните автомобили. Обърни особено внимание на мъжете.
Тя кимна и си отбеляза.
Уил опря ръце на тила и се прозя.
— Трябва да отскоча до клозета. После ще се обадим на онзи тип.
Съдебните лекари в централата ги упътиха към Джералд Соуфър, водещия експерт в окръга по наистина странни смъртни случаи. Фактът, че търсеха именно неговата консултация, беше мерило за безсилието им във връзка с кончината на Клайв Робертсън.
В течение на шест минути Уил и Нанси бяха правили сърдечен масаж на безжизненото тяло на Клайв, докато не дойдоха парамедиците. На следващата сутрин се навъртаха около съдебния лекар, когато онзи отвори тялото на Клайв и започна да търси причината за смъртта. Като се изключат счупените кости на носа, външни травми нямаше. Тежкият му мозък, който доскоро преливаше от музика, бе нарязан на тънки резенчета като филийки. Нямаше признак за удар или кръвоизлив. Всичките му вътрешни органи бяха нормални за човек на неговата възраст. Сърцето му бе леко уголемено, клапите — нормални, коронарните артерии имали слаби до средни признаци на атеросклероза, особено лявата низходяща, която беше седемдесет процента запушена.
— Сигурно моята е запушена повече, отколкото на този — изхриптя докторът ветеран.
Нямаше признаци за инфаркт, макар Уил да знаеше, че това може да се определи категорично едва след микроскопско изследване.
— Засега не мога да изляза с диагноза — заяви патологът, сваляйки ръкавиците си.
Уил чакаше с безпокойство резултатите от кръвните и тъканните изследвания. Надяваше се да открият някаква отрова, но се интересуваше също и от ХИВ статуса му, тъй като бе правил дишане уста в уста на окървавеното тяло на Клайв. След няколко дни резултатите пристигнаха. Добрата новина — тестовете за ХИВ и хепатит бяха отрицателни. Лошата новина — всички резултати бяха отрицателни. Човекът просто нямаше причина да е мъртъв.
— Да, имах възможност да се запозная с доклада от аутопсията на господин Робертсън — каза д-р Соуфър. — Типично е за синдрома.
Уил се наведе към микрофона.
— В смисъл?
— Ами, сърцето му не е било в толкова лошо състояние. Няма критични коронарни запушвания, никакви тромбози, никакви хистопатологични данни за нарушения на миокарда. Това е типично за изследваните от мен пациенти с предизвикана от стрес кардиомиопатия, известна също като синдром на блокиране на миокарда.
Според Соуфър, внезапен емоционален стрес, като страх, гняв или шок, може да доведе до внезапно и фатално спиране на сърцето. Жертвите били хора, които във всички останали отношения били здрави, но били подложени на внезапен и силен емоционален удар, например смъртта на близък човек или силна уплаха.
— Докторе, говори специален агент Липински — обади се Нанси. — Чела съм статията ви в „Медицински журнал на Нова Англия“. Нито един от пациентите с вашия синдром не е умрял. Какво прави господин Робертсън различен?
— Отличен въпрос — отвърна Соуфър. — Мисля, че сърцето може да бъде зашеметено от масирано отделяне на катехоламини — хормони на стреса като адреналина, които се отделят от надбъбречните жлези в отговор на стрес или шок. Това е основно еволюционно средство за оцеляване, което подготвя организма за борба или бягство пред лицето на застрашаваща живота опасност. При някои индивиди обаче отделянето на тези неврохормони е толкова силно, че сърцето може да не бъде в състояние да работи ефективно. Сърдечната дейност рязко намалява и това води до спадане на кръвното налягане. За съжаление, при господин Робертсън сривът на сърдечната дейност се е съчетал със средното запушване на лявата коронарна артерия, довело вероятно до лошо изпълване на лявата камера, което е предизвикало фатална аритмия, а може би камерна фибрилация, и внезапна смърт. Случаите от шок на миокарда са редки, но не невъзможни. Доколкото разбирам, господин Робертсън се е намирал под остър стрес преди да умре.
— Беше получил пощенска картичка от Убиеца на Апокалипсиса — каза Уил.
— Е, в такъв случай ще използвам общоприетия израз и ще кажа, че вашият господин Робертсън е бил буквално уплашен до смърт.
— Не приличаше на уплашен — отбеляза Уил.
— Външният вид може да е измамен — напомни му Соуфър.