У дома.
II
Карълайн и останалите не бяха родени библиотекари. Едно време — като че много отдавна — те си бяха съвсем истински американци. Спомняше си го малко от малко — имаше някаква си Бионична жена и друго нещо, което се наричаше Сладките с фъстъчено масло на „Рийс“. Един летен ден обаче, когато Карълайн беше към осемгодишна, враговете на Бащата тръгнаха срещу него. Бащата оцеля, както и Карълайн и шепа други деца. Родителите им — не.
Тя си спомняше как гласът на Бащата достигаше до нея през черния дим с мирис на разтопен асфалт, как дълбокият кратер, в който пропаднаха къщите им, светеше в убито оранжево зад него, докато той говореше.
— Сега вие сте пелапи — рече Бащата. — Тази дума е стара. Означава нещо като „библиотекар“, а също и като „ученик“. Аз ще ви взема в своя дом. Ще ви отгледам като едно време, както са ме отгледали и мен. Ще ви науча на онова, което научих аз.
Какво искат те, изобщо не ги попита.
Карълайн не беше неблагодарница и отначало се стараеше с всички сили. Нейните майка и татко ги нямаше, нямаше ги вече. И тя разбираше това. Сега си имаше само Бащата и отначало той сякаш не искаше кой знае какво. Ала домът на Бащата бе по-различен. Вместо бонбони и телевизия, там имаше сенки и древни книги, писани на ръка върху дебел пергамент. Те постепенно проумяха, че Бащата е живял много, много дълго. И нещо повече, в течение на дългия си живот бе овладял занаята да прави чудеса. Той можеше да призове мълния или да спре времето. Камъните му говореха по име. Теорията и практиката на тези умения бе подредена в дванайсет каталога — по един за всяко дете, както се оказа. Той искаше от тях само прилежание в учението, нищо друго.
Първата подсказка за Карълайн какво точно означава това се появи към месец по-късно. Тя учеше в един от осветените с лампи павилиони, разпръснати тук-там из нефритения етаж на Библиотеката. Маргарет, тогава към деветгодишна, изскочи на бегом от извисяващите се, потънали в мрак лавици на сивия каталог. Пищеше. Заслепена от ужас, тя се препъна в една крайна маса, залитна и се спря почти в нозете на Карълайн, която я бутна на скришно под масата.
Маргарет трепери в тъмното десетина минути. Карълайн й шушнеше въпроси, но тя не желаеше да отговаря, а вероятно и не можеше. Но сълзите на Маргарет бяха кървави и когато Бащата я издърпа обратно сред купищата книги, тя се подмокри. Това беше достатъчно за отговор. Карълайн често си мислеше как горещият амонячен лъх от урината на Маргарет се смеси с прашасалия мирис на стари книги, как писъците й отекнаха из купищата. Точно в този миг тя за пръв път започна да проумява.
Собственият каталог на Карълайн не беше ужасяващ, а по-скоро досаден. Бащата й възложи да изучава езици и почти цяла година тя предано се бъхтеше над букварите. Но рутината я отегчаваше. През онова първо лято на нейното обучение, когато бе деветгодишна, тя отиде при Бащата и тропна с краче.
— Стига вече! — заяви тя. — Достатъчно книги изчетох. Достатъчно думи знам. Искам да изляза навън!
Щом забелязаха изражението на Бащата, другите деца се свиха и отстъпиха назад. Той си спазваше обещанието и ги възпитаваше така, както бяха възпитавали самия него. Повечето, включително и Карълайн, вече имаха по няколко белега.
Но макар и тъмен облак да засенчи лицето му, този път той не я удари, а поизчака и рече:
— Така ли? Много добре.
Бащата отключи входната врата на Библиотеката и я изведе на слънце под синьото небе за пръв път от месеци насам. Карълайн изпадна във възторг, който се усили още повече, щом Бащата излезе от селището и пое надолу към гората. Мимоходом видя Дейвид, чийто каталог съдържаше убийства и войни, да размахва нож сред полето в края на пътя. Майкъл, който се обучаваше за Бащин посланик при зверовете, стоеше прав върху един клон на близкото дърво и разговаряше със семейство катерици. Карълайн махна и на двамата. Бащата спря на брега на езерцето зад квартала. Карълайн, разтреперана от възторг, зацапа боса на плиткото и започна да лови попови лъжички.
От брега Бащата извика кошутата Иша, родила наскоро. Иша и малкото й на име Аша, естествено, дойдоха като по команда. Аудиенцията започна с тяхната клетва за вярност към Бащата — много искрена и доста длъжка. Карълайн пропусна това. Хорското стелене пред Бащата вече й беше страшно омръзнало. Пък и еленският език бездруго бе мъчен.