Той я погледна неразбиращо.
— Аз не… Аз не мога…
— Това значи, че на Бащата са му теглили шут в гъза.
— На Бащата? — Той явно се шокира.
Тя сви рамене.
— Така пише тук. Както и да е, тоя тип, Императорът, яко сритал Бащиния задник. — Карълайн беше чувала и преди за Императора, но освен факта, че е съществувал и че е властвал над третата епоха, не се знаеше кой знае какво. „Голям образ ще да е бил обаче — да вземе да сломи Бащата.“ — Дъра-бъра… пата-кюта… Доста кофти изглежда за Бащата… и после… — Гласът на Карълайн заглъхна.
— Какво?
Тя вдигна очи.
— Извинявай. — Тя зачете на глас. — И после от изток гръмнал гръм. И щом отекнал, Аблаха… Така наричали Бащата едно време… Аблаха се надигнал. И се взрял Аблаха на изток и видял, че този гръм е гласът на мъж и този мъж му е познат. Той бил… Уф, не знам какво значи тази дума. Този мъж бил нещо си там на Императора и негов верен изповедник. Но сега прозрял мъдростта и заложил на Аблаха. И щом Аблаха видял туй, ммм, яростта му? Не, не е яростта. Войнственото му сърце.
Щом Аблаха видял туй, войнственото сърце на Аблаха се възродило и той се надигнал. А също и войските на Аблаха, които били съкрушени… избити, сигурно… отново се надигнали. Ала-бала… пата-кюта-пата… И тъй изгряла четвъртата епоха на света, и тя е епохата на Аблаха. — Тя върна листа на Майкъл. — Това имаше ли някакъв смисъл?
Той кимна.
— Да, добре. Обаче за какво е всичко това?
Майкъл сви рамене.
— Утре ще се срещна с този… Ще започна обучението си при него.
— А… — Сърцето й се сви. Майкъл беше най-близкото подобие на приятел, което имаше. Хрумна й да го попита колко време ще отсъства, но той нямаше как да знае. „Е — помисли тя поне тази вечер имаме.“ В Библиотеката, щом отнякъде изпадне хубав момент, се възползваш от него.
— Име — каза Майкъл. — Как му беше името?
— Бащата?
— Не. На гърма от изтока. Неговото.
Карълайн метна един поглед на ръкописа, който стискаха малките й ръце, вече изсъхнал и трайно зацапан с мастило.
Нобунунга — каза тя. — Името му било Нобунунга.
Глава 3
Отхвърлянето, дето те разкъсва на парчета
I
Сутринта, след като уби за втори път детектив Майнър, Карълайн се събуди на пода във всекидневната на госпожа Макгиликъти. Беше малко след зазоряване. По свой навик, отначало тя лежеше и не помръдваше със затворени очи и внимаваше да не се издаде с нищо, че е в съзнание. Сутрин винаги й беше най-трудно. Доколкото знаеше, никой — нито Бащата, нито Дейвид, нито даже и Лиса — не можеше да проникне в спящия й разум и затова единствено тогава тя кроеше истинските си планове. Но докато беше все още сънена след събуждане, й беше трудно да попречи на истината в сърцето й да се оплете в лъжите на нейното съзнание и връхчето на пръста й често трепереше.
Тя подуши въздуха в стаята и от това научи каквото можа. Майкъл го нямаше. Както се бяха договорили, той бе потеглил преди изгрев-слънце. Щяха да се срещнат по-късно при бронзовия бик.
Повечето от другите още си бяха там и спяха. Откъм задната спалня едва долови лъх на вкисната пот и прясна кръв — Дейвид. Към тях се примесваше и мирисът на кафява пръст и разлагаща се плът — Маргарет. Алисия беше по-наблизо.
Тъкмо се бе върнала от далечното бъдеще и все още миришеше на метан. Госпожа Макгиликъти готвеше в кухнята — кафе, пържени картофи с чесън, някакъв сос.
Карълайн отлепи едва-едва клепачи. Американската стая все още й изглеждаше чужда, като смътен спомен за сън. В календарни години Карълайн беше някъде около трийсетте, но не беше само заради календарните години. Когато й хрумна да попита каква е действителната й възраст, тя вече можеше да прави само груби догадки. Разбираше всички езици — древни и съвременни, човешки и животински, действителни и въображаеми. Можеше и да говори повечето от тях, въпреки че някои изискваха специални приспособления. Колко бяха общо? Десетки хиляди? Стотици? А колко време бе нужно, за да се научат? Дори и понастоящем на нея й отнемаше близо седмица да овладее нов език. Но погледнеше ли в огледалото, виждаше там млада жена. Бащата й беше дал средства за подобряване на паметта, за ускоряване работата на ума. Но бе вярно и че в Библиотеката времето тече по-различно. А Карълайн повече от всички тях бе прекарала живота си в нея.