Инстинктът й подсказваше да се спре и начаса да побегне в обратна посока. Вместо това тя се обърна към него и неволно забърза крачка, когато адреналинът нахлу в кръвта й. Извади обсидиановия нож от канията на кръста си. Сега нададе крясък, но това беше боен вик, а не писък на паника, гърлен и брутален човешки звук.
Очите на тигъра едва забележимо се разшириха.
После изведнъж тя изчезна от погледа му. С един скок отхвърча наляво и се скри зад един дебел бор. Когато вече не го виждаше — и още по-важно, когато той вече не я виждаше — отскочи към втори, по-тънък бор. Кацна върху него към метър и половина над земята и го обви с крака, после и с ръце. Закатери се нагоре. Кората дереше гърдите й, корема, бедрата. Сипеше се в очите й, докато тя се катереше.
Няколко мига по-късно метна един поглед надолу и с изненада установи, че се е изкатерила на височина близо десет метра по-нагоре. Долу под нея бе пусто. За миг се позамисли дали не си е въобразила всичко, дали това не бе…
„Не — помисли си тя. — Тигър си беше, съмнение няма.“
Той мудно се измъкна иззад дебелия бор. Дори и наострила уши, тя не чуваше никакъв звук. „Сигурно си е играел с мен по-рано — помисли си тя. Издавал е леки звуци, чупил е съчки, да види какво ще направя. Трябва да е бил…“
Тигърът погледна нагоре към нея и изрева. Карълайн едва се удържаше да не се подмокри. Изкатери се още две педи по-нагоре — по-високо не смееше. Тук стеблото изтъняваше и тя се тревожеше, че тежестта й може да…
Тигърът приседна на задницата си. Вдигна едната от яките си лапи, огледа я и я близна.
Миг по-късно се появи Майкъл.
— Карълайн? — подвикна той. Говореше тегаво, запъваше се така, както след като е разговарял с животни. — Защо си на дървото?
Тя стисна клепачи и скръцна със зъби.
— Здравей, Майкъл! Излязох малко да подишам чист въздух, да се поразкърша. Хрумна ми, че може да ми е кеф да се покатеря на някое дърво. Ти как си днес?
— Добре съм — отвърна Майкъл, неприкрито объркан от гневния й тон. — Трябва да слезеш, Карълайн. Шантава гледка си.
— Да. Да, не се и съмнявам, че съм. — И тя запълзя надолу по дървото.
Когато краката й докоснаха земята, Майкъл и тигърът се втренчиха в нея. Майкъл кимна към земята. Тя го погледна озадачено, без да разбира. Той пак посочи земята, после се потупа по корема.
„А — досети се Карълайн. — Да, бе.“ Легна по гръб и показа корема си на тигъра. Той си отърка муцуната в нея, подуши я тук-там. След като приключи, Карълайн се изправи.
— Нашият господар Нобунунга ни оказва чест със своето посещение — каза тя.
Майкъл преведе — от дребните му гърди проехтя изненадващо плътно ръмжене.
Тя подхвърли настрана към Майкъл:
— Майкъл, можеше да ми кажеш, че той е тигър, еба ти! Майкъл примигна насреща й. Изражението му бе неразбиращо и невинно. В този миг й идеше да го удуши, и то с усмивка.
— Ти не знаеше ли? Аз си мислех, че всички знаят.
IV
С благословията на Нобунунга Карълайн се върна малко по-назад, за да посрещне Питър и Алисия. Искаше да ги предупреди някак за Нобунунга, да им спести сполетялата я уплаха. Всички вече бяха на нокти. Тя ги пресрещна край отвесната скала, на около половин миля по-нататък. Вървяха заедно. Изненада.
— Какво казахте на Дейвид? — попита. Каталогът на Питър беше математиката. Алисия изследваше измененията на бъдещето. Тя не можеше да се сети за никаква правдоподобна задача, която би могла да изисква двамата да излязат заедно.
Те се спогледаха.
— Ние, ъъъ… — подхвана Питър, ала млъкна. Беше се изчервил.
Алисия го хвана за ръка и преплете длан в неговата.
— Ние вече от доста време честичко си правим малки разходки заедно, Карълайн — рече тя насмешливо. — Днес никой не му обърна кой знае какво внимание. Просто си мислех, че ти знаеш.
— А защо си правите… А! Аз, ъъъ… аха. Ясно. — Карълайн си разтърка челото. — Извинявайте. Натрупват се доказателства, че трябва да бъда малко по-наблюдателна. Но карай да върви. Нобунунга е тук.
— Така ли? Къде?
Карълайн посочи надолу към Шосе 78. Нобунунга шпореше по източното платно. Една кола профуча в обратна посока. Карълайн забеляза, че шофьорът се прозява. Бащата беше направил нещо, та това селище никога, ама никога да не предизвиква особен интерес у американците. Но никой не знаеше точно какво.