— Това ли е той? — попита Алисия.
— Той е тигър?
— А, извинявайте — рече бодро Карълайн. — Аз си мислех, че знаете! Да, той е. Бива си го тоя екземпляр, а?
— Не мисля, че някога съм виждал тигър отблизо — рече Питър.
— Виждал си — отвърна Карълайн. — То и аз съм виждала. Имаше един на празненството, като се върнах от… След онова лято, което прекарах навън. — Нейното лято с Иша и Аша. — Почти няма начин да не е бил той. Обаче аз си тръгнах рано. И да са ни запознали, не го помня.
— А, да — рече Питър. — Сега се сещам.
— При тоя звяр ли… При него ли… чиракуваше Майкъл? — попита Алисия. — Аз си мислех, че Нобунунга е… мъж, разбираш ли. — Тя го загледа как върви. — Леле! Просто… леле-мале!
— Не само при Нобунунга, мисля — рече Карълайн. — Всеки път, когато разговарям с Майкъл, той се връща от някакво различно място — Африка, Китай, Австралия, но за това винаги ходатайства Нобунунга. Много е почитан.
— Бая свиреп изглежда, а?
Карълайн кимна.
— Да. Направо представа си нямате. — Тя се поумълча, а после почти нехайно додаде: — Питам се дали не би могъл да е той.
— В какъв смисъл?
Карълайн разтърка слепоочията си.
— Неприятно ми е да го призная, но Дейвид има право. Бащата никога не е отсъствал толкова дълго. — Тя се втренчи в тях продължително и спокойно. — Има вероятност да му се е случило нещо. Нещо лошо. Дори фатално.
— Нали не смяташ сериозно, че…
— Казах „може би“. — Връхчетата на пръстите й пак се разиграха. Тя заби нокти в дланта си. — Но… мисля, че ще се съгласите, че наличните същества, които биха могли да приложат насилие към Бащата, са относително малко на брой. Като си напрегна мозъка, се сещам само за трима — Дейвид, Херцога и Нобунунга.
— Може да има и други — рече Алисия. — Някои от онези, дето не ги виждаме особено често. Кю-33 Север, може би? — Но в момента тя замислено наблюдаваше Нобунунга.
— Той ли е оня с пипалата?
— Не, това е Бари О’Ший. Кю-33 Север е нещо като айсберг с крака, сещате ли се? Горе в Норвегия.
— А, да.
— Все още си мисля, че трябва да е бил Дейвид — рече Питър. — Помните ли какво…
— Помня — рече Карълайн. — Предвид всичко, съм склонна да се съглася с теб. Дейвид ще трябва да е бил. Затова предложих да се срещнем… Ако Дейвид е тръгнал срещу Бащата, той трябва да има и някакъв план за разправа с Нобунунга. Нобунунга трябва да бъде уведомен за това. Той може да влезе в капан.
— Нобунунга е стар — обади се Алисия. — Някои разправят, че бил на шейсет хиляди години. Други — на много повече. Аз самата нямам още и трийсет, Карълайн. В неговите очи ние сме едни дечица. Сигурна ли си, че са му притрябвали съвети от нас?
— И Бащата беше стар — отвърна Карълайн. — Къде е той сега? — Тя изчака, но никой нямаше отговор на това. — Хайде — подкани ги тя най-сетне. — Не бива да закъсняваме.
Те поеха към бика по ръба на пропастта. Докато вървяха, и тримата наблюдаваха Нобунунга запленени. Той бе слязъл по стъпалата и бе пресякъл шосето. Сега стоеше пред табелата на Гарисън Оукс. Един пикап профуча край него по Шосе 78. Кучето отзад излая ошашавено един-два пъти, но шофьорът като че нищо не забеляза.
Нобунунга се разходи напред-назад пред табелата — веднъж, дваж, три пъти. Питър бе омаян от гледката. Наложи се Алисия да го дръпне, та да не се изтърси от ръба на скалата.
Когато ги деляха към двеста метра, Нобунунга изрева — викаше Майкъл. Майкъл се втурна надолу по стъпалата и през шосето, за да се погрижи за господаря си. Доста време си приказваха — дебело ръмжене, което Карълайн не чуваше добре, и жестове. После Нобунунга отърка рамо в гърдите на Майкъл.
Майкъл се замята като бесен, явно бе разстроен. Тигърът го остави да се помята, а после ревна. Майкъл млъкна. Прекоси шосето обратно, приседна на най-ниското от стъпалата, водещи към бика, и се хвана за главата, изпаднал в униние.
„Питам се това какво ли е?“
Нобунунга загърби шосето, обърна се към Гарисън Оукс и постави мощна лапа на пътя, водещ към Библиотеката.
Бавно и целенасочено той пое напред.
— Чакайте… Какво прави той?
— На какво ти прилича? — попита Алисия. — Отива да търси Бащата.
— Но… — заекна Питър. — Ако онова… каквото и да е то…