Трета крачка. Още две и глезенът на Майкъл попадна в обсега й.
Тя го достигна и тогава повърна фонтан от лимонада и яйца. Стисна го здраво, обърна се и запълзя отново към главния път, повлякла Майкъл подире си.
Малко по малко тя извлече и себе си, и него извън опасност. Досами железния знак, точно където въздействията се прекратяваха, тя се пльосна изтощена по корем. Миг по-късно Питър и Алисия се приближиха бавно и предпазливо.
— Добре ли си? — попита Алисия.
Карълайн се претърколи по корем и отново я разтресоха напъни за повръщане. Лицето й беше обляно в кръв.
— Ще се оправя, струва ми се — рече тя. — Майкъл?
Майкъл се закашля и се задави.
— Обърнете го… Обърнете го настрана. Да не се задуши. — Обърнаха го. Майкъл продължи да кашля и изхрачи кръв.
— Трябва да го закараме при Дженифър — каза Карълайн и се надигна. С разтреперан пръст тя избърса кръвта от очите си. — А Нобунунга? Къде е…
Питър, загледан в далечината, клатеше глава.
— Успя да измине пряка и половина, преди да се строполи. Лежи на една страна. Доста време гърдите му се надигаха, но… той погледна надолу към Карълайн. — … вече не.
Карълайн стисна клепачи.
— Ебн ел шармуута! — изрече тя на арабски и продължи: — Мамка му! Нейк! Мерд! Аки и говна! — Тя се претърколи настрана и се изтласка нагоре до седеж. Взря се към пряката и видя, че Питър беше прав. Ни тръпка дори. Сдържа студената си усмивчица.
— Дори и да можех да стигна толкова навътре, а надали мога, той е твърде тежък, че да го нося — каза тя. — Не бих могла и да го помръдна. Не и сама.
Питър я гледаше с някаква смесица между възхита и ужас.
— Има ли дума, която означава „храбър“ и „глупав“ едновременно?
— Има — отвърна тя. — Има ги много. — Пораздразнена от прикритата язвителност на Питър, тя се замисли дали да не му обясни как американската дума „льольо“ е твърде приложима към него. Но се въздържа. Щеше да постигне тъкмо обратния ефект. Вместо това изпълзя до Майкъл и провери пулса му с пръсти. Щом го докосна, клепачите му трепнаха.
— Карълайн? Карълайн, къде е…
Прочете отговора в очите й и изстена. Устните му се размърдаха, но от тях не се изтръгна нито звук. Скръбта му бе толкова дълбока, че бе неизразима с думи.
— Няма… — Тя погали косата му. — Няма, няма, Майкъл. Няма. — За друго не можа да се сети.
След около час стана ясно, че Майкъл ще се оправи — поне физически. Сърцето му бе сломено. Той плачеше с невинните, непресторени сълзи на малко дете. На Карълайн й се искаше да отидат на някое по-закътано място — висенето край пътя я изнервяше. Заедно помогнаха на Майкъл да изкачи стълбите към поляната с бика. Но вместо да отидат при самия бик, навлязоха в гората. Там бе истинският дом на Майкъл.
Недалече поток шуртеше над малка скала и приятно бълбукаше. Карълайн си спомняше това място от своето лято с Иша и Аша. Още по-добре беше, че селището не се виждаше оттам, и тялото на Нобунунга също. Тримата помогнаха на Майкъл да стигне дотам — той още не можеше да ходи самостоятелно. Там го положиха край потока да си почине.
Питър и Алиша, навярно пообъркали се за техните отношения, ги оставиха сами.
Карълайн и Майкъл не бяха любовници. Веднъж бяха опитали да станат, когато бяха на… На колко? Наскоро прехвърлили двайсетте. Това беше преди десетина години, макар и да им се струваше да е било по-отдавна. Тя си мислеше, че онази нощ идеята трябва да е била нейна, макар и да не си представяше какво е могло да й се върти в главата. Не помнеше някога да е изпитвала истински интерес към секса, със сигурност не и след онова с Дейвид. Дали онази единствена нощ бе симптом на нейното отчаяние, или може би най-обикновена самота? Не знаеше.
Една нощ, когато другите ги нямаше, тя, тъй да се каже, го прелъсти. Или поне се опита. Свърши зле. По причини, които тя никога не разбра напълно, Майкъл бе неспособен да го извърши. Той го искаше, личеше си по това как я целуваше, как жадно я опипваше, след като разбра какво е наумила. Но както и да се стараеше тя, пенисът му си оставаше мек в ръцете й и дори в устата й. След дълги и неловки усилия Майкъл я оттласна много нежно. Тази нощ те спаха край един и същи огън, ала не се докоснаха. През нощта тя се пробуди и го чу да вика насън. На другия ден той тръгна призори. След това тя го виждаше все по-рядко и по-рядко.