Ала все още бяха приятели, макар и не точно близки. Не таяха обиди един към друг и се защитаваха, когато могат. Тук това означаваше много. Карълайн го прегръща в скута си целия този есенен следобед и му говореше неща като „Много съжалявам“ и „Знам, че двамата бяхте приятели“. Думите оставяха вкус на пепел в устата й. Тя знаеше всяка дума на света, произнесена някога, но не се сещаше за нито една, която би облекчила скръбта му. Можеше само да му бърше сълзите.
Малко преди залез Майкъл стана. Изми си лицето в потока, изправи се и извика Питър и Алисия. Те дойдоха след няколко минути. И двамата бяха запотени, а робата на Алисия беше облечена наопаки.
— Нобунунга каза нещо, преди да тръгне. — Майкъл понякога се държеше детински, ала не беше слаб. Сега гласът му бе спокоен и овладян въпреки скръбта. — Всички трябва да го чуете.
— Много съжаляваме, Майкъл — заговори Алисия и посегна да го докосне.
Той й махна да се отдръпне.
— Всички вие знаете, че Нобунунга е… беше… нещо повече от видимото за очите, нали? Той е древен. Той е мъдър. Каза ми, че разбира какво става тук. Каза, че Бащата не би позволил на злото да го застигне. Сега изглежда, че за последното е грешал… — Той посочи назад към селището. — Но дори и да е така, ще сме глупаци, ако омаловажим и другите му мисли.
— Какво каза той?
— Той знаеше какво е това нещо — отвърна Майкъл. — Онова, което не ни допуска вътре. Виждал ги е и преди. Използвали са ги в третата епоха. Наричат се „рейссак ейриал“.
— Да, чухме как го произнесе. Какво е това?
— Означава „Отхвърлянето, дето те разкъсва на парчета“ — поясни Карълайн.
— Да, Карълайн — рече Питър. — Но какво представлява?
Карълайн сви рамене — сети се за „главня на сърцето“.
— Поетична волност?
— Аз знам — обади се Алисия.
— Знаеш?
— Да. Нямаше нищо да кажа. Това влиза в каталога ми. — Каталогът на Алисия обхващаше далечното бъдеще.
— Тогава недей… — започна Питър.
Тя го прихвана над лакътя.
— Няма нищо. Наистина. Този рейссак действа днес.
— Какво знаеш за него? — попита Карълайн. — Тоест, какво можеш да ни кажеш?
— Значи… — замисли се Алиша. — Не мога да ви кажа много по отношение на техническите подробности. Аз не бих могла да го сглобя. Но знам, че е някакъв вид механизъм за защита на периметъра. Общо взето представлява сфера, закотвена в равнината на съжалението. Съществува символ, свързан с нея…
— Символ? — попита Питър. — Какъв например?
— Това може да е всичко. Символът трябва да бъде конкретен материален предмет, но всъщност представлява единствено котва. Колкото повече се приближаваш към символа, толкова по-мощно е въздействието.
— Съвпада — отбеляза Карълайн замислено.
— Чакай. Още по-интересно става. Съществува и тригер.
— Не разбирам.
— Свързан е с човека, който навежда на фокус рейссак ейриал.
— Например?
— Тригерът е нещо вътрешно — чувство, преживяване, спомен… — Алисия сви рамене. — Нещо подобно. Хората, които го споделят, усещат въздействието на рейссак ейриал. За всички останали той все едно не съществува.
Питър се замисли.
— И това съвпада.
— Кой сред нас би бил наясно как се изготвя подобно нещо? — попита Карълайн. — Дейвид?
— Неее… Не. Не Дейвид. Рейссак очевидно има приложение в отбраната, но това не ти е копие примерно. Доста сложно е устроен.
Карълайн я погледна подозрително.
— Казваш, че в бъдещето тези неща са доста разпространени. Може би се продават или… нещо такова? Ако го искаш, доколко трудно би било да…
— Не съм аз! — сопна се Алисия. — И не, не е така. Трябва да измениш локално формата на пространствено-времевия континуум. Силно персонализирани са. Не може просто да си го купиш от пазара, дори и в бъдещето.
Карълайн все така се взираше в нея.
— Стига де, Карълайн — рече Питър. — Знаем, че не е тя.
— Добре де — рече Карълайн. — Като че съм склонна да ти повярвам. — Когато бариерата — рейссак ейриал — се появи, всички те опитаха да я преодолеят. Алисия получи масивни вътрешни кръвоизливи. Не си проличаха веднага, но след около ден тя цялата представляваше една огромна синина. И остана така със седмици. Какъвто и да беше тригерът, той й беше въздействал.