— Когато той изчезна, той се трудеше върху нещо, наречено регресивно единство — обясни Питър. — Това е идеята за вселената, структурирана така, че без значение колко тайни разгадаваш, зад тях винаги се крие още по-дълбока тайна. Бащата изглеждаше много…
— Я заеби това! Знаеш ли къде е Бащата, или не?
— Не точно, но ако следваме тази мисловна линия, тя би могла да обясни…
— Зарежи.
— Но…
— Стига си приказвал. Карълайн, иди после при Питър и преведи всичко, каквото каже, на език, понятен за нормални хора.
— Разбира се — отвърна тя.
— Майкъл, ами Далечният хълм? Имаше ли там някакви признаци?
Далечният хълм бе раят на Горския бог, където отиваха всички умни зверчета, след като умрат — или поне нещо от сорта. Карълайн не знаеше, че това място наистина съществува. Ако става на въпрос, тя и в съществуването на Горския бог не бе убедена допреди малко.
— Не. Не е там. — Сега речта му се беше подобрила.
— А Горският бог? Той дали…
— Горският бог спи. Не е събрал войска срещу нас. Там сред глутницата му вървяха обичайните интриги, но нямаше нищо, което да ни засяга пряко. Не виждам причина да мислим…
— Да мислиш? Ти? Ега ти смешката. — Той се извърна. — Фелиша, ами…
— Има и още нещо — додаде Майкъл. — Ще имаме посетител.
Дейвид го изгледа сърдито.
— Посетител? Защо не ми каза по-рано?
— Ти ме удари по устата — обясни Майкъл. — Каза ми да млъкна.
Мускулите по челюстта на Дейвид отново заиграха.
— Сега ти казвам да не мълчиш — рече той. — Кой ще идва?
— Нобунунга.
— Какво? Тук?!
— Загрижен е за безопасността на Бащата — обясни Майкъл. — Желае да разследва.
Еба си! — възкликна Карълайн сепнато. Не беше очаквала Нобунунга да дойде толкова бързо. Но запази присъствие на духа, говореше тихо и на английски. Никой не забеляза.
— Кога ще пристигне той?
Бръчки прорязаха челото на Майкъл.
— Той… той ще пристигне, ъм… като дойде тук?
Дейвид заскърца със зъби.
— Имаме ли представа кога би могло да е това?
— Ще е по-нататък.
— Като кога точно? — Дланта му се сви в юмрук.
— Той не разбира, Дейвид — обади се тихо Дженифър. — Той не възприема времето като хората. Вече не. И да го удариш, това няма да се промени.
Погледът на вече обзетия от паника Майкъл прелетя от Дженифър към Дейвид.
— Мишките са го видели! Той идва насам!
Дейвид разпусна юмрук и заразтрива слепоочията си.
— Карай — рече той. — Няма значение. Той дори е прав. Нобунунга ще дойде, когато дойде. Остава ни само да го посрещнем с добре дошъл. Питър, Ричард, съберете тотемите! — Близнаците скочиха и се втурнаха да се подчиняват.
— Карълайн, ти трябва да се върнеш в Америка. Нужно ни е невинно сърце. Ще го предложим на Нобунунга, като пристигне. Според теб ще се справиш ли?
— Невинно сърце? В Америка? — тя се разколеба. — По възможност.
Той не я разбра както трябва и рече:
— Лесна работа. Само прережи ребрата. — И той заряза въздуха с пръсти като с ножици. — Ей така. Ако не можеш сама да го извадиш, прати да ме извикат.
— Да, Дейвид.
— Това е всичко за тази вечер. Карълайн, можеш да тръгнеш, щом си готова. Останалите, стойте наблизо. — Той погледна нервно бика. — Ричард, Питър, бързо! Искам да се върна у госпожа Макгиликъти. Вечерята скоро ще е готова.
Рейчъл седна на земята. Децата й се скупчиха около нея. В един миг тя изцяло се скри зад тях. Карълайн искаше да поговори с Майкъл, но той и неговите пуми се бяха стопили в гората. Дженифър разстла кожите, на които спеше, и се излегна с пъшкане върху тях. Маргарет влезе в орбита около Дейвид.
Дейвид доста време рови из раницата си.
— Заповядай, Маргарет — рече той. — Донесох ти подарък. — И той извади отсечената глава на старец за дългата му рядка брада. Залюля я два-три пъти напред-назад, а после й я подхвърли.
Маргарет я улови с две ръце и леко изпъшка под тежестта й. Ухили се възторжено и показа черни зъби.
— Благодаря ти.
Дейвид седна до нея и отметна падналата по очите й коса.
— Колко време ще отнеме? — подвикна той през рамо.
— Един час — отвърна Ричард, докато прокарваше пръсти през събраните накуп тотеми — косата от Горския бог на Майкъл, черната свещ, парчето от роклята на Карълайн, спечено от кръв, капка восък от черната свещ. Те щяха да бъдат използвани като възлови точки на N-измерен проследяващ уред, за който бяха съвсем сигурни… по-точно доста сигурни, най-малкото, че ще ги насочи към Бащата. Е… най-вероятно. Карълайн си имаше съмнения.